Чубрицата е най-българската подправка, а като билка лекува мигрена, високо кръвно и повишава имунитета.

       Ако се замислим коя подправка е най-характерна за българската кухня, едва ли ще умуваме много преди да се сетим, че повечето рецепти за манджи, завещани от баба ухаят на чубрица. Малките силно ароматни зелени листенца с особено специфичен дъх събуждат апетита, а с него и спомените за детство, за онзи топъл хляб, намазан с масло и поръсен с чубрица, който си хапвахме през ваканциите на село. Сещаме се за къкрещото бобено гърне, където заедно с джоджена основен аромат носи и най-българската подправка, припомняме си за пълнените чушки, сармите, гювечите, печените меса, домашните питки с подправки и въобще всичко вкусно, приготвено у дома и поръсено с чубрица за финална щриха.

Освен уникални и мили на душата и небцето вкусови качествата, чубрицата като подправка и билка има още няколко елементарни предимства, и надяваме се, след като ви открехнем за тях, да се замислите дали не си заслужава да се нарами торбичката и да се поеме с удобни обувки по някой планински баир или в отдалечена от населеното място равнина, за да се набере за час-два стабилен запас от чубрица. Защото времето е именно сега.

А ето и накратко – чубрицата е страхотна подправка, билка, която помага при множество болежки, бере се лесно, суши се непретенциозно, а ароматът й е все така траен най-малко две години след откъсването. За финал – растението е лесно намираемо в дивата природа, ще се ориентирате, че не сте го сбъркали още като го помиришете, а и ако си го наберете сами, ще сте сигурни за чистотата на района, в който е растяло, както и за хигиената при която е съхнало. Гаранти, които не можете да получите от купешката чубрица.

Какво представлява чубрицата? Тя е тревисто растение с лилави, розови до бели цветове и малки тъмнозелени листенца, които се заострят към върха. Съществуват 30-тина разновидности на растението, като някои от тях са едногодишни, други – многогодишни. Дължината на стеблото е между 15 и 50 см. в зависимост от вида и местообитанието. Подправката расте на туфи, коренът е сравнително плитък и лесно се вади при издърпване.

Двата основни вида чубрица са градинска и дива. Градинската е едногодишна, често израства по-голяма от дивата и цветовете й са по-светли и големи. Тя се бере спрямо периода си на засаждане като се издърпва директно с корена и се оставя да се суши на сенчесто и много топло място, провесена с листата и цветовете надолу за 1 месец или докато прецените, че листенцата са изсъхнали напълно.

Къде в България може да се намери дива чубрица? Родината ни може да се похвали с изобилие от свободнорастящата билкова подправка. В равнините ще я срещнете предимно по билата на малки възвишения. Еднакво комфортно се разполага и в по-глинести и в по-песъчливи почви. Недостигът на вода не е проблем, но нуждата от слънчева светлина е силна при растението, затова можете да я очаквате там, където лъчите огряват силно и пряко.

В планинските терени чубрицата расте приблизително до линията на широколистните дървета, но НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА ТЪРСИТЕ ПРЯКО ОГРЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО МЕСТА. Не очаквайте, че ще имате шанс да я срещенете в гора или под скални усои.За сметка на това дори и по високите върхове, в туфите треви, показващи се измежду камъните може да ви се усмихне ароматна чубрица. Плиткият й корен позволява да расте дори в почвени навявания върху скалите. Стига разбира се да има изобилие от слънце и да липсват високи храсти или дървета, който да пречат на лъчите му да достигат до чубрицата.

Кога се бере дива чубрица? Много билкари са на мнение, че подправката трябва да се откъсне докато все още на нея има цветове, защото тогава специфичният й аромат е най-силен. Други твърдят, че трябва да се изчака моментът когато и последния цвят се отрони, и веднага да се прибере растението. Истината е, че всяка чубрица зрее при специфични условия и някои растения може да са готови още в средата на юли месец, а други да имат нужда от изчакване чак до края на август.

Как се бере чубрица? Много лесно и просто – намирате растението, стривате едно листенце между пръстите си, ако не сте сигурни, че това е именно чубрица и щом силният аромат на билката ви докаже нейната идентичност и след това просто издърпвате цялата туфа с все корена. Оттръсквате от пръстта и прибирате в пликче. Ако сте убедени, че растението е многогодишно (каквато е една малка част от чубрицата в България), можете да използвате нож или ножица и да отрежете стеблата до земята като оставите корена зарит в почвата.

Как се суши чубрица? В оптималния вариант растението съхне на сухо място със силна сянка при температура от 35 градуса за минимум 2 седмици. По селата в миналото хората са връзвали на букет няколко корена и са провесвали растението от тавана на стаята, в която се е палела печка за да се готви. Така цялата стая ухаела на билката. Днес е невъзможно да последваме примера на дедите си, затова е достатъчно да използвате някакъв вид простор, на който да овесите чубрицата с цветовете надолу, като й гарантирате, че няма да бъде огрявана от слънце. Ако сте рязали стръковете без корена – разстелете ги без да се застъпват върху вестник в някоя стая. След това проявете търпение като изчакате месец.

Как се рони чубрица? Щом прецените, че растението е изсъхнало, изнесете го на слънце, за да се напече за 30-тина минути. Не прекалявайте с пряката светлина. След това стрийте стръковете между дланите си, като предварително сте постлали вестник отдолу. Листенцата ще изпадат върху хартията, а клончетата на стеблата ще останат в ръцете ви. Тях изхвърлете. Съхранявайте чубрицата на сухо и тъмно място по възможност в стъклен съд с капак.

Чубрицата като билка. Тя е благодат за стомаха – стимулира дейността на стомашно чревния тракт, доказано е, че при злояди дечица събужда апетита дори и консумирана като подправка. Отвара от чубрица се използва за прочистване на стомашните стени, успокояване на киселини, регулиране на отделителните процеси. В народната медицина чай от чубрица и консумацията й като подправка се препоръчва за лечение на високо кръвно налягане, мигрена, замайвания и световъртежи, гадене и неврози. Бабите ще ви кажат, че има отхрачващо действие и лекува всякакъв вид физическа болка. Освен това е идеална за закуска, защото има разсънващ ефект, въпреки че не съдържа кофеин. Яденето на чубрица укрепва цялостно тонуса, здравето, нервите и повишава имунитета.

Чубрицата като подправка. Тук няма какво повече да кажем, освен да си я слагате смело във всички солени манджи, в които пожелаете, особено ако са традиционни за народната кухня. Когато човек се реши да застане зад печката, трябва да посмее да импровизира, а ако е още неук готвач, то може да заложи на подправките за сметка на уменията и познанията си. Затова ако ще се заемате с българска кухня за сефте – викнете за свой помощник чубрицата, която ще направи всички манджички неустоимо вкусни.

Ето и някои рецепти, в които чубрицата се връзва перфектно:

Бърз миш-маш или пържено

Постен боб с целина

Принцеси с шунка и кашкавал

Бърза мусака без заливка

Домашна пица с три вида месо

Яйца с праз и кашкавал

Домашна вита питка със сирене