На трапезата за празника трябва да има сладкиши с мед. Не се готвят варива и семена, за да не почука на прага Баба Шарка.

На 18-и януари православната църква почита паметта на Св. Атанасий Велики – майстор ритор, живял в Александрия през III век. Той е канонизиран заради приноса си към популяризирането на Християнството чрез нежната сила на своите слова и примера на действията си. Отдаден на лишения, смирение и отшелничество, той редял благи думи за истинската вяра. Сочен е и за първия човек, говорещ за Божието триединство като символ на християнската цялост. Първоначално е бил архиепископ на Александрия, но след това се отдава на ораторство и отшелничество. Има свидетелства, че е покръстил хиляди езичници.

На Атанасовден се плашат злите сили. В българската митология Св. Атанас е по-малък брат на Св. Антон, а двамата заедно са занаятчии – ковачи. В своята митологизирана работилница те правят специални медени звънци, които имат силата да прогонват болести, злини и бедствия. Затова и празника на Св. Антон и Св. Атанас е в два поредни дни, а на много места в страната дори се слива. Вярва се, че на 17-и и 18-и януари черните сили се събират на най-високия връх до населеното място и си разпределят в кой дом да влезе всяка от тях. Но щом чуят песента на звънец, направен в работилницата на братята, мигом съборът се разтурва и лошотиите хукват да се скрият. Така чановете предпазват хората от разболяване, стихии, лош късмет и всякакви злини. Двата дни са обявени за празник на налбанти, ковачи и железари. Но тези занаятчии не бива да пипат работа, а да тържествуват в дните на светците, за да не се наранят. Поверие гласи, че всяка рана, причинена на Антоновден и Атанасовден няма да зарасне, ще боли много, а белегът ще остане завинаги – дори и в райската градина.

Обредна питка и обредно пиле на Атанасовден. Във всеки дом се меси питка и се коли кокошка, като има специални изисквания за вида на погачата и цвета на пилешкото. Преди да влезе във фурната, питката се дупчи с вилица – тези дупки символизират пъпките, донесени от Баба Шарка – първообразът на всички болести в народния фолклор. След като се изпече хлябът, се залива обилно с мед – сладък като медения звън на вълшебните чанове от работилницата на братята. Медът запълва дупчиците в питката така както светците ще предпазят дома от болести. Обредната кокошка се избира да бъде с черни пера, символизиращи черните сили. Тя се заколва и проскубва. Парче от питката и перушината от кокошката се захвърлят на тавана на къщата, за да види всяко зло как ще се отнесат стопаните на дома с него, ако дръзне да влиза при тях.

Как се празнува Атанасовден? Народът казва, че от днес насетне денят започва да расте както връхчето на бамя, затова и бамята е задължителна в менюто за тържественото събиране. А то трябва да бъде весело и шумно, за да звъни смях също като звънците на двамата светии. Обредната кокошка се пълни с кисело зеле, готви се с картофи или на пилешка яхния със зеленчуци. Важно е да няма никакви варива и зърна на масата, защото според българската традиция те са символ на пъпките, донесени от Баба Шарка. Готвят се медени бисквити, медени бонбони и въобще всякакви сладкиши, покапани с мед. Пие се вино за здраве, а питката се разчупва и допълнително се потапя в мед при хапване. Колкото по-шумно е тържеството, толкова по-далеч ще избягат уплашените зли сили, гласи поверието.

На Атанасовден професионален празник имат железари, налбанти и ковачи. За имен ден ще трябва да почерпят Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Насо, Настя, Таско, Таска, Таньо, Таню. Екипът на kulinarno.bg пожелава на майстори и именници здраве в семейството, успехи в работата и щастие в дома.