Тамарило измества авокадото като плод за модерни ордьоври и солени ястия.

Желанието да се опитват все нови и нови храни, както и възможностите за трайно съхранение на продукти, идващи от другия край на света спомогнаха българския пазар да се обогати с плодове и зеленчуци, за съществуването на които нашите предци не са и подозирали. Кулинарната модернизация, която разчупи границата между сладко и солено пък дава право на всяка домакиня да импровизира, добавяйки в месни и постни ястия плодове и подправки в търсене на перфектната комбинация за вкусовете си.

Така на пазара в България преди няколко години се появи един атрактивен плод, който спечели сърцата не само на кулинари, но и на градинари. Става въпрос за тамарилото. Узрелият плод е червен на цвят с мека ядлива сърцевина и ненатрапчив вкус. Заради приликата му с домата, растението се нарича доматено дърво, а ядливите топчици, които дава – цифомандри. Въпреки приликата му с любимия плодов зеленчук, дървото е от семейство картофови, а за негова родина се считат почти всички страни от северната част на Южна Америка.

Тамарилото все по-често започва да измества авокадото от рецепти за основни ястия, ордьоври или салати. То не е толкова мазно, а сърцевината му, която е и ядливата част от растението, е по-водниста и има малки черни семки, които не се отстраняват при консумация. Цифомандрата няма пределен вкус, но ако не е добре узряла – горчи и е възможно да причини стомашни разстройства. Зелените плодове могат да действат и като слаба отрова, затова при избор трябва да се внимава. Добре е на пипане да са леко меки, а цветът им трябва да бъде ярко червен.

Тамарилото е подходящо както за прясна консумация, така и за готвене, като може да се добави и в сладки и в солени рецепти. Ако сте решили да си хапвате плода, без да го подлагате на термична обработка, разрежете го през средата на две части и с помощта на чаена лъжичка, изгребете сърцевината. Тя може да се подправи със сол, захар или различни подсладители. Ако ще готвите тамарило, то можете да го запечете като обикновен зеленчук. Не се опитвайте да го пържите, защото пръска много и рискувате да изцяпате кухнята си. Печено на фурна или тиган без мазнина става като перфектна гарнитура. Кулинарните майстори го приготвят най-често като гарнитура към риба. Други рецепти пък го  описват като атрактивен пълнеж на торти и сладкиши, където трябва да бъде доста добре подсладен.

Яденето на тамарило е и здравословен начин на живот, защото плодът съдържа огромни количества витамин С, калций и фосфор. Освен това в него има витамини от групата В, магнезии, калий и вещества с антиоксидантни свойства. Редовната консумация на тамарило заздравява имунната и костната система, допринася за еластичността на ставите и прочиства тялото от токсини. Важно е да се знае, че с него не бива да се прекалява и ако се хапва всеки ден, препоръчително е порцията да не надхвърля 150 грама.

Тамарилото е подходящо и за диети поради изключително ниското съдържание на мазнини и плодова захар. В 100 грама от него има само 40 калории. В България може да се намери в големите хипермаркети, като продажбата му стартира през есента и намалява с настъпването на пролетта и лятото.

Освен като кулинарен продукт, тамарилото се отглежда и като градинско или саксиено дърво, което расте изключително бързо. Вирее на температура между -6 и 40 градуса и не е претенциозно към почви и торове. Единственото, от което има нужда е добре оттичаща се среда, защото прекалената влага може да го убие за няколко часа. На височина достига до 4 метра, но в домашни условия се подрязва и до два. На втората година вече е годно да дава плодове, като средната реколта у нас е между 10 и 15 килограма. Живее приблизително 12 години, като при добри грижи може да изкара и 15. Хора, които си го отглеждат споделят, че отблизо растението има неприятен аромат, затова и не се препоръчва да е изцяло на затворено.