Някои круши са по-подходящи за компоти и сладка, други стават единствено за директна консумация.

Още седмица-две и отново ще бъдем изправени пред дилема в плод-зеленчука – към коя от всичките тарелки с круши да посегнем и какво да очакваме от зеленикаво-жълтите плодове когато ги занесем вкъщи. Общото между всички е богатството от витамини, неустоим автентичен аромат и силна концентрация на полезни за тялото фибри, особено в кората. Макар по-сладки от ябълките, крушите съдържат много по-малко захари от стипчивите си „колеги“, затова са по-подходящи за диета, както и да залъжете злоядия си малчуган да хапне някакви плодове.

Но остава въпросът, от кой вид точно да си купим, когато сме изправени пред множество апетитно изглеждащи, но и явно различни круши. Има 6 основни сорта, като едни са по-подходящи за директна консумация, други за компоти, трети за сладка и мармалади, четвърти – за десерти.

1. Барлет – Тя е с онези малки плодове, които когато узреят стават почти искрящо жълти. Сърцевината е мека, а бабите използват думата „преседлива“, когато обясняват как се преглъща. Този сорт е подходящ за директна консумация или пистил. Не си и помисляйте да го слагате на компоти – ще се разпадне. Към този вид спада и Червения Барлет, чиято втрешност е същата, но кората розовее. Снимката вляво.

2. Фуджи – Това е другата сладка и много подходяща за ядене разновидност. Нейната кора е по-твърда, по-зелена от тази на Барлет. Ароматът й е пленителен. Снимката вдясно.

3. Анжу – сочна, умерено сладка, водниста – тази круша се използва предимно за салати, но е подходяща и за желирани десерти и парфета.

4. Гала – Хрупкавата й месеста част търпи термична обработка затова с нея можете да реализирате всякакви рецепти за сладка, мармалади и конфитюри, с които разполагате. Силният й вкус прави крайния продукт богат на сладост и автентичния плодов мирис.

5. Азиатска – голямо тяло, богата на сокове, зелена и хрупкава. Това е круша за ценители. Тя сякаш е съвършена за всичко. Вкусът й е ненатрапчив, затова може да бъде използвана като екзотична съставка при приготвянето на меса, гарнитури и салати. Поради ниската й сладост, рядко се добавя в сладкиши. Когато я режете или хапете, се разпуква под ножа или в устата ви. Снимката вляво.

6. Боск – Този сорт има леко пикантен вкус, но същевременно е сладък; нито много твърд, нито много мек. Кората варира от зелена, през жълтеникава дори до леко розова. Плодът не е много голям. Снимката вдясно.