Как се прави соево сирене, соев сос и за какво са полезни семената соя.

Родена в Азия, използвана преди 7 хилядолетия и почти непозната в Европа и Америка допреди 200 години днес соята заема огромни площи от насаждения по всички континенти. В световен мащаб единствено производството на нефт изисква повече ресурс от производството на соя. Основни производители на ценната култура са САЩ, Бразилия, Аржентина и Китай, които са и първенците по износ. В производството днес културата се използва предимно в месната промишленост като добавка към колбаси и салами, в заместителите на животинските продукти и в маслопроизводството.

Заради ценните аминокиселини, които съдържа, сравняват соята с животинските протеини. Тя е отличен източник на микроелементи – калий, фосфор, калций, магнезий и желязо. Лесноразградимите белтъчини и ненаситените мазнини я правят подходяща храна за диети и здравословен начин на живот въпреки многото на пръв поглед енергия от 470 калории за 100 грама суров продукт. Ако обаче им направим разбор, научаваме, че в зрънцата има малко над 25 грама мазнини, от които близо 15 грама полиненаситени, 6 грама мононенаситени и само 4 грама наситени мазнини. Въглехидратите са 33 грама, а белтъците – 35. 17 грама се падат на фибрите, затова се твърди, че соята подпомага метаболитните процеси в тялото.

Соята е бобово растение и ако решите да сготвите зърната й, можете да използвате любимата си рецепта за боб. Ако пък не искате да залагате на кулинарните си способности, можете да си я купите изпечена от магазините за ядки. Все по-модерно е отглеждането на домашни соеви кълнове, като за получаването на вкусната и полезна салатена добавка са ви нужни само 3 дни. Просто накиснете зърната соя в съд с хладка вода така, че да ги покрие и оставете докато израстнат кълнове с желаната от вас големина.

От соята се прави една от традиционните подправки за Източната кухня – соев сос. Технологията за добиването му е толкова проста, че не е променяна от хилядолетия. Смесват се соеви и пшенични зърна, заливат се със солена вода и се оставят естествено да ферментират в продължение на месеци. След това течността се отцежда и соленият овкусител се бутилира. Счита се, че истинският соев сос се съхранява единствено и само в стъклени шишета.

Има два основни типа соев сос – светъл и тъмен. Светлият се препоръчва за хора, които не са свикнали със силата на подправката. Той е по-лек на вкус, но придава същата автентичност на ястията. Тъмният е по-гъст и изглежда като мазен. С него чудесно се маринова месо. Използва се предимно в луксозни ресторанти, предлагащи азиатска кухня, като се добавя от готвачите в ястието, а за допълнително овкусяване от клиента се поднася в светъл вариант.

От соята се прави и веганското соево сирене – тофу. Произвежда се от соево мляко и има неутрален вкус, което го прави перфектна добавка към предястия, ордьоври и основни храни. Използва се дори за десерти. Рядко се консумира в чист вариант, заради ненатрапчивите си вкусови качества, но е подходящо за подправяне със силни билки, ядки и дори сладка и захарни заливки. Податливо е на термична обработка – може да се пържи, пече или опушва. Съхранява се във вакуумирани опаковки с течност като срокът му на годност е до няколко седмици. Веднъж отворено трябва да се държи на студено и във вода и да се употреби в рамките на 7 дни.

Консумацията на тофу има и здравословна страна. Доказано соевото сирене понижава нивата на вредния холестерол в организма и предпазва от остеопороза. Препоръчва се също за жени в менопауза, защото облекчава някои от симптомите на климактериума. Полезно е още за зъбите и гарантира забавянето на вкостеняването на ставите.

Ако искате да си сготвите нещо със соеви продукти, ето нашите предложения:

Постна баница без животински продукти

Веганска паста със соево сирене, гъби и царевица

Пържено тофу в сладък чили сос

Пудинг със соево мляко и сусам

Печено филе от треска с азиатски подправки