На Архангелова задушница се сбогуваме с душите на починалите близки с обща трапеза, хляб, жито, месо и любимите им гозби.

На 5-и ноември 2022 г. православните християни честват последната Голяма задушница за годината, позната като Архангелова задушница или Хрангелово одуше. Датата е различна всяка година, като се определя в последната събота преди Архангеловден, откъдето идва името ѝ. В седмицата след Архангеловден започва и Коледният пост, завършващ с Рождество, затова в годината не остават повече дни за почит към мъртвите близки, роднини и приятели, за които денят събота е отреден. Ето защо Хрангелово одуше се приема за последната раздяла с душите на покойните, отлитащи завинаги в небесното царство.

Поверия за Архангелова задушница. Вярва се, че на този ден вратите на Рая се отварят, за да влязат в божествената градина душите на починалите през изминалата година. Границата между света на живи и мъртви е много тънка и хората могат за последен път да се разделят с близките си. Отправят се молитви за омилостивяване и опрощение на греховете, за щастлив вечен живот и се търси прошка и подкрепа за делата. Народът казва, че ако муха, пеперуда или друго насекомо се овърти около човек, то това е душата на загубен негов близък, която идва за раздялата. Затова на места в България се дават трохи на мравките и се хранят буболечките. Задължително християните ходят на общата църкова панахида, а след това и на гроба на починалите през последната година.

Какво се готви на Архангелова задушница? Още преди изгрев или от предната вечер жените месят поменните хлябове, както и приготвят подавките. Парче от питката и обредното вино се освещават на панахидата, а към подавките се прибавя ястие с пилешко, агнешко или друго месо, както и десертно жито, плодове, червено вино, домашни сладки, курабии, плодове или баници с плодове. Готвят се любимите ястия на починалите – 7 на брой, които освен в подавките, се включват и в общата трапеза.

Какво се прави на гроба на Архангелова задушница? Гробовете се почистват от трева и шума. Това се прави не само на починалите през последната година, но и на всички близки. Най-възрастната жена в рода полива гроба с червено вино в кръг от главата към краката или на кръст. На места в страната след виното се полива и с вода. На покойния се оставя вино, жито, парче питка и любимите му храни, включени в подавките. Виното символизира божията кръв, хлябът – христовата жертва, а житото – възкресението. След това подавки се раздават на близки, съседи, познати и дори на непознатите, дошли на съседните гробове. Всички се събират заедно в пълно мълчание на обща трапеза, като се вярва, че покойните също ще се присъединят, за да хапнат за последен път с обичаните хора преди да се възкачат във вечното царство. Първата хапка и глътка вино се оставят на земята, а на трапезата се слагат допълнителни прибори за починалите.