На Черешова Задушница молим за прошка на душите на мъртвите и разнасяме подавки на живите.

49-ият ден от Христовото Възкресение е Черешова Задушница. Вярва се, че на Петдесятница се отварят вратите към небесното царство и Светия Дух прибира при себе си душите на всички починали през изминалата година. Затова на този ден (винаги е в събота) се изпълняват ритуали за опрощение на греховете на онези, които вече не са между нас. Отправят се молитви за мир и покой на мъртвите. Ходи се на гробища и се раздават подавки.

Какво се готви на Черешова Задушница? Според легендата тогава първите череши са най-зрели и сочни, затова във всеки дом и всяка подавка трябва да има от този плод. Преди изгрев или късно от предишната вечер се замесва домашен обреден хляб. Вари се и сладко жито. Първата порция от житото едно време се е хвърляла на кокошките, за да няма повече погребения в рода до края на годината.

Подавки на задушница. Панички с храна „За Бог да прости“ се разнасят не само на близки, роднини и съседи, но могат да бъдат дадени и на напълно непознат човек. Актът на „подаването“ е начин да накараме хора извън дома да се помолят за душата на наши загинали близки. В чинийката трябва да има задължително череши, обреден хляб и жито. В някои краища на страната се слагат и сладкиши или бисквити.

На Черешова Задушница се ходи на гробища. Прието е да се прави в пълно мълчание, за да не се притесняват душите на мъртвите. На гроба на близък се отива или по изгрев, или по залез слънце. Прелива се с червено вино на кръст и се оставя подавка. Молитвите се изказват на ум, за мир и покой на душата, която в утрешния ден ще встъпи в Небесното царство.

Какво се прави на Петдесятница. Ако близкият, за чиито дух се молим, е починал през тази година, в неделя на Петдеятница отново се отива на гроба му и се разстила орехова шума. В родния фолклор тя е символ на сянката и пречистването. След посещението на гроба, се ходи на църква, като се коленичи върху разстланата орехова шума на пода в храма. Изказват се молитви на ум и със затворени очи, като се вярва, че в този миг на смирение и единение със загубения близък, се свързваме с него и можем да го видим за последен път преди преминаването на духа му.

Без празненства на Задушница и Петдесятница. В тези два поредни дни църковните камбани бият траурно и затова не се извършват никакви обреди на щастие. Църквата отказва сватби и кръщенета.