На Гергьовден се коли агне за здраве, берекет и благоденствие. Това е един от най-светлите български празници.

На 6-и май българи и християни честват паметта на Св. Георги Победоносец. Светецът се почита и от мюсюлманската религия, като е описван като умел пълководец. Георги бил военен, посечен от пратеници на император Максимилиан, борещи се с християните. На иконите се изобразява с копие, с което пронизва ламята, за да спаси света от злото. Според народните традиции той е брат на Св. Димитър и отговаря за топлата половина от годината. Българският фолклор разказва, че змеят от иконите крадял невести, докато Св. Георги го посякъл и спасил младите булки от злата участ.

Какво се празнува на Гергьовден? Заради легендите за силата и мощта на военния Георги Победоносец, официален празник има българската армия. Но това е само началото на поводите за веселие в този празничен пролетен ден. Земята е спасена от ламята благодарение на Св. Георги. Ето защо на днешния ден тя ликува – росата, водата и пресните треви имат лечебна сила, а небето е отворено за благопожелания за здраве, плодородие и късмет. Името Георги в превод означава „земеделец“, затова празнуват всички хора, които обработват ниви и лозя и се изхранват с дарове на природата. Празник е и за ратаите, а на днешния ден се наемат работници и пастири за идния сезон. По традиция те са разпуснати на Димитровден. На Гергьовден празнуват жените и децата, защото змеят е убит и няма да им стори зло. Честват и болните, защото се вярва, че тяхната радост на Гергьовден може да ги изцели. Георги е най-често срещаното име в България, затова се очаква във всеки род или квартал да има поне един именяк, който да почерпи.

Курбан чорба на Гергьовден. По традиция днес се коли жертвено агне – първото мъжко, родено за годината. Преди това обаче се берат росни билки и цветя, за да се направи венец на животното. То се пуска да пасе росна трева, да пие прясна вода и да ближе сол, за да е богат дома и реколтата, да няма гладни в къщата. Заколва се на изток, а кръвта му трябва да потече и да се слее с вода, за да върви всичко по вода през годината. От главата на животното се прави курбан чорба. Курбан се нарича, защото кръвта му е текла там, където се готви. От карантията се прави дроб сарма, а месото се пече на фурна или пещ. След като се изяде животното на празника, костите му се заравят в земята за плодородие.

Какво се готви на Гергьовден? Освен супа, гарнитура и основно от жертвеното агне, в деня на Св. Георги Победоносец жените месят обредна питка с роса от свежа трева. Върху погачата с тесто се изобразяват стадо, пастир и грозд, символ на плодородието. Вият се сладки баници с плодове и ядки, пече се сирене и се спретват млечни десерти с обредно издоеното мляко от деня. По традиция днес мляко и млечни продукти на заем не се дават.

Още ритуали на Гергьовден. Вярва се, че болните трябва да се умият на лява река за изцеление – на мястото, където течащата вода завива на ляво. Ако река няма и сутрешната роса върши работа. Момите мажат лицата си с нея за хубост, челата на децата се пръскат за разум и успехи в училище. Берат се коприва, пресен и див лук и цветя, а от тях се правят венци против зли очи и уроки. С прясно откъсната коприва първия ранобудник в дома жари краката на още спящите си роднини за здраве. Вратите на домовете се пръскат с кръв от жертвеното агне за опека от болести и бедствия. Отправят се молитви за плодородие, обилна реколта и семейно щастие. Хората трябва да празнуват на богата трапеза, за да ги закриля Св. Георги.

Специален повод да почерпят имат всички, които носят името Георги, Георг, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо. Екипът на kulinarno.bg пожелава на именяците да празнуват днес с веселие, голяма компания и претрупана маса, а изобилието, щастието и радостта от честването да останат с тях през цялата година.