Не е гергьовска трапезата без печено агнешко, обреден хляб, мляко и сирене и салата с пресен чесън.

Иде Гергьовден - 6-и май - един от най-българските християнски празници, чиято традиция се почита от векове. Освен имен ден на над 180 хиляди наши сънародници, той е свят за всички люде, препитаващи се от майката земя, отглеждащи земеделски култури, животни – малки и големи; той е честван от билкари и знахари, лечители и хора, чиято професия е свързана с вода. Почита се от ергените, от влюбените, от младоженците, от бездетните. Влиза в домовете на християни, мюсюлмани и повечето расови малцинства у нас, защото всеки в България по един или друг повод, под едно или друго име, го празнува, намирайки в традицията своя собствен повод, често и повече от един.

Според народните вярвания Свети Георги, когато преборил и убил ламята, отприщил всички извори – та да могат да напояват майката земя. Така се раждали житата с едри класове, така растели и се развивали тревите и билките, така овцете имали винаги тучна зеленина, която да си хапват. Затова е обявен за покровител на стадата, нивите, водата и билките. И всички свързани с тях – празнуват на Гергьовден.

Смята се, че на 6-и май росата и ручеите имат лечебна сила. В миналото на родна земя е съществувал обичаят „окъпване“. Още преди изгрев слънце кората излизали на някоя поляна, за да си умият лицата, да се окъпят цели и да походят с боси крака по вода от природата. Събирала се роса в съдове, с която после се замесвала обредна погача. Смята се, че капките, дошли от природата даряват здраве, щастие и очистват от проклятия и черни мисли. Бездетните жени пиели от тази вода и мажели с нея коремите си, та да ги дари Св. Георги с поколение.

Друг обичай за Гергьовден е плетенето на венци от билки и свежа трева. В някои краища на страната венците се окачат от ергени на портата на избраната от тях девойка. В други – свежата плетеница се поставя на вратата на стада, обори, кокошарници, за да призове Св. Георги Победоносец да закриля домашните животни.

Най-силен символ на Гергьовден обаче си остава агнето, което за разлика от повечето вече забравени в България ритуали, остава основна емблема на празника. Независимо дали човек има или не стада, то агнешко на този ден трябва да се пече във всяка къща и да се споделя с познати и странници. В миналото, преди да се заколи блеещото животинче, на главата му се е слагал билков венец, а майката се е издоявала, за да се подсири млякото. С първата кръв от животното се е правил кръст върху челото на най-малкото дете в семейството, като се е пожелавало болест да не познава, а и всички като него. В някои населени места още се правят кръстове от агнешка кръв по вратите на къщи, обори и курници, за да бяга злото от тях, но вече малцина спазват ритуала.

Днес още е жива идеята за Гергьовската трапеза, която обединява както миналото и настоящето на един народ, така и хората, седнали на една маса. А на нея всеки носи агнешкото, сготвено у дома, обреден хляб – дали замесен със сутрешна роса или просто купен от близката пекарна, сиренце и пресен лук – може би не защото традицията го повелява, а по-скоро защото в тази част от годината пресният лук е наистина израсъл на открито, а млякото е гъсто и подходящо за подсираване заради тучната трева, която пасат стадата. На този ден – официално почивен в българския календар хората имат възможността и повода да се съберат, да си честитят, свободните да се залюбят, а задомените да си отделят нужното време, за да създадат поколение. И докато на Гергьовден всички пируват заедно, е сигурно, че чудеса могат да се случат...

Екипът на kulinarno.bg честити празника на всички именяци, животновъди, билкари и селскостопански труженици; на всички влюбени, щастливи, семейни и сплотени; на всички малки и големи, като им пожелава крепко здраве, чиста обич и сбъднати мечти.