Гоним с медени питки болестите на Антоновден
Звън на чанове и мед огласят и подслаждат празника на Антоновден.
На 17-и януари православните християни почитат паметта на Св. Антон Великий, живял в Египет през III век. В юношеска възраст той остава сирак и влага цялото наследство на занаятчийския си род в построяването на храмове и молитвеници. Отдава се на 20 години отшелничество в пустинята, където болни, бездетни, недъгави и нещастни го търсят, за да се докоснат до изцерителната му сила. Скромният начин на живот, който води светецът, разпространението на божието слово и смирението му са причината да бъде канонизиран след смъртта си на 105-годишна възраст. Малцината участници в погребението говорят за завидната физика на възрастния мъж.
Свети Антон в България. Според народните предания той и брат му Атанас са ковачи, изобретили клещите, за да може хората да обработват метал. Затова на 17-и и 18-и януари професионален празник имат всички занаяти, които се занимават с металообработване. Двамата братя най-много обичали да правят звънци за стадата, а звукът на техните чанове се чувал през планини и долини. Поверието разказва, че чанове, излезли от ковачницата на братята, имат лечебна сила и техният звук гони болести и злини.
Медът е целебен на Антоновден. Затова още в тъмни зори жени и мъже стават с медени песни. И докато мъжете се занимават да окичат животните и дома с медени звънци, жените месят две питки и правят сладкиши с мед. Щом празничните погачи излязат от пещта, се намазват обилно с мед, за да е сладък животът и светецът да закриля дома, челядта, стадата, реколтата. От едната питка се чупи за закуска и се заделя за празничната трапеза на вечеря. Другата се прибира на тавана, за да пази от бедствия и лошотии.
Не яжте варива и зърна на Антоновден! В българския фолклор, боб, леща, ориз, царевица, жито и всякакви дребни зърна и семена са символ на шарката. В дните, когато се гонят болести, обикновено не се готвят ястия с тези съставки. Особено силно правилото важи на Антоновден и Атанасовден, когато обредността е силна. Вярва се, че те символизират пъпките и колкото повече ги има на трапезата, толкова повече пъпки ще дразнят кожата. Освен това шарката е народен еквивалент на съвкупността от всички болести и се материализира като прегърбена лоша старица с рядка коса и окапали зъби.
На Антоновден имен ден празнуват Антон, Антония, Антон, Анто, Антонина, Дона, Дони, Тони, Тоня, Тончо, Тонка, Тинка, Томас. Професионален празник имат ковачи, налбанти, железари, ножари. Екипът на kulinarno.bg честити на празнуващите с пожелания за крепко здраве и звънък смях да се носи винаги около тях.
ПОДОБНИ СТАТИИ
На трапезата за празника трябва да има сладкиши с мед. Не се готвят варива и семена, за да не почука на прага Баба Шарка. виж още »
На Атанасовден се извършват ритуали за предпазване от болести. Не се готвят варива, за да не дойде вкъщи Баба Шарка. виж още »
Музика и звънци гонят болести и зарази на Св. Антон. Не гответе варива, да не ви настигне Баба Шарка. виж още »
КОМЕНТИРАЙ