Санкциите за подвеждащо съдържание, които грозят некоректните производители на млечни продукти са минимални спрямо приходите, които може да донесе употребата на нискокачествени и евтини суровини.

Не са чужди на слуха на българина „митовете“, че в прясното мляко на пазара и млечните продукти, представящи вкуса и традицията на родината, се добавя сухо мляко, а понякога и от много вредните палмови мазнини. И докато законодателството поне е поставило рамки имитиращите стоки да се отбелязват под наименованието „продукт“, то при заблуждаващото съдържание се оказва, че дори не съществува лабораторен метод, способен да докаже некоректността на търговеца.

Млечни продукти с добавени палмови мазнини. Законово това е почти невъзможно да се случи на потребителя - да погълне палмова или друг тип растителна мазнина в млечния продукт, без да е уведомен за това от етикета. Тук проблемът е на купувача, който се доверява на картинки и слогани, вместо да прочете реалното съдържание на стоката. И това важи за всички храни. Палмовите мазнини са посочени на етикета, а изискването за наименование „мляко“, „сирене“, „кашкавал“ изпълняват онези стоки, които са направени от животинска суровина без добавяне на растителни мазнини. Това обаче далеч не означава, че млеконадоят на животните се пастьоризира или преработва елементарно до желаната стока и пристига на щанда.

Млечни продукти с добавка на сухо мляко. В крупните млекопреработвателни предприятия със затворен цикъл на производство част от остатъчните материали от направата на обезмаслени пресни млека, масла, сирена и кашкавали се употребява за направата на сухо мляко. То реално е млечен продукт, защото наистина води началото си от традиционно мляко. Ала за разлика от предшественика си, не съдържа почти никакви полезни вещества - те вече са вложени в първичната стока. Ето защо производители на българския пазар заобикалят наредбите и добавят сухо мляко към продуктите си. То излиза по-евтино от съхранението, транспортирането и преработката на реалното прясно мляко, като същевременно носи гъстота, алармира пред „ТРУД“ председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев. Реално нормите не се нарушават с добавката на сухо мляко в млечните продукти, но крайният резултат води до около 40% печалба за производителя - много повече от възможната 12-13%, ако се използва истинско прясно мляко, обяснява още Караколев.

Наличието на сухо мляко не се отбелязва на етикета. Няма и защо да се прави! От Българската Агенция по Безопасност на храните (БАБХ) признават пред „ТРУД“, че „не съществува референтен лабораторен метод за установяване на наличието на сухо мляко в млечните продукти“. Освен това сухото мляко Е млечен продукт, затова и не се отбелязва като нещо различно на етикета. Така едно прясно мляко или сирене може да е изцяло направено от сухо мляко и пак да се окаже „истинско“ според разбиранията на наредбите.

Глоби за некоректните млекопроизводители. Докато дръзналите да тровят българина с млечен продукт, съдържащ палмови или друг тип добавени мазнини се очаква да отнесат солена глоба до 100 000 лв., ако не са описали вида на използваната от тях допълнителна суровина на етикета, то при хитруващите с добавка на сухо мляко санкциите са доста по-милостиви. За заблуждаващо съдържание роден търговец може да бъде наказан с глоба между 3000 и 4000 лв. Но добавката на сухо мляко в млечните продукти дори не попада в графата „заблуждаващо съдържание“.