Как правят козе сирене в мандри и фабрики за производство на млечни продукти.

Козето сирене е здравословна храна, която съдържа двойно повече протеини от същия продукт, но направен от краве мялко. Освен това то може да се похвали пред най-консумираните крави сирена с двойно по-малко мазнини и холестерол и с 1/3 по-малко калории. Богато на калции и бедно на соли, това е едно от предпочитаните видове сирена, що се отнася до здравословното и диетичното хранене. А ето и още множество интересни факти, свързани с производствения процес на млечния деликатес.

Козето сирене е по-тръпчиво от това на кравите, защото козето мляко е с повече мастни киселини, в сравнение с това на едрия рогат добитък. Именно те, в състава на бялата майчина течност, са носителите на вкуса и акцента му на натрапчивост. Има меки и твърди кози сирена. Меките най-често се продават на пити или рула, като е нормално да си ги намерите поръсени с накълцани ядки и наситнени зелени подправки, семена или билки. Те са сравнително меки и затова са подходящи за мазане. Поднасят се като ордьоври с бисквити, сухари и различни видове хляб. Подходящи са за добавка към сосове на паста и тестени изделия или за основа на различни сиренени дипове.

Козето сирене се нарича още ШЕВР. В превод от френски думата означава коза. Фермерите заплождат животните, от които се прави сиренето на едногодишна възраст, а бременността им трае 5 месеца. Достигналата година и половина коза вече е млекодайна. В следващата половин година дребното чифтокопитно се дои по два пъти на ден през интервал от 12 часа.

Доенето на козите, чието мляко ще се използва за направата на сирене има няколко важни етапа. Преди да се премине на автоматичен надой с агрегат, първите няколко струи от вимето се изцеждат на ръка, за да се провери качеството на суровината. Ако млякото е на ниво, следва дизенфекциране на вимето, което също се извършва ръчно, като се обтрива нежно повърхността му с нужния дизенфектант, унищожаващ повърхностните бактерии. След това към животното се прикача и агрегата, който деликатно издоява млякото. Обикновено от здраво животно се извличат по 2-3 литра мляко на доене, като времетраенето за надоя е около 3 минути. След това събраното количество потегля за мандрата.

Когато издоеното козе мляко е вече във фабриката, се изсипва във вана за пастьоризиране на парна баня. Автоматична бъркалка, монтирана на дъното на ваната, размешва постоянно продукта, като по този начин го предпазва от завиране. Млякото се нагрява до 66 градуса, което гарантира изтребването на вредните бактерии от състава му. След това в него се добавят производствени бактериални култури, наричани още закваска, имащи за цел да ускорят процеса на ферментацията му.

За подсирването на млякото се добавя т.нар. СИРИЩЕ, като количеството му е точно определено спрямо литрите надой. Сирището се извлича от телешки стомах и съдържа ензими, които пресичат млякото. След като се смеси със сирището и вече е обогатено с бактерии, млякото се оставя да ферментира за 18 часа. В края на този период се получава вещество като извара с отделен в страните му млечен сок, който се нарича суроватка или цвик.

Все още много мекото и воднисто на този етап подобие на сирене се разпределя в тензухени торби, за да се втвърди. Човалчетата с бъдещо козе сирене се завръзват и притискат на специални цедилки за още 18 часа, като през това време събралата се суроватка от първия етап на приготвянето се отцежда през порите на тензуха и в торбите остава само твърдата маса вече почти готово козе сиренце.

Отцедения продукт се вади от торбите и се претегля. Нормално е от едно и също количество надой да се получт различни по тежина сирена поради различното количество вода в млякото, което зависи от спецификата на храната на козите и преди колко време са родили. След като се знае точно колко тежи отцедено сирене, в него се добавя сол, която трябва да е точно 0,6% масата му. Солта забавя процеса на зреене на сиренето.

След това козето сирене преминава към крайна фаза на производство. Механизирано или на ръка, то се разделя на еднакви дози, които са обикновено около и малко под 200 грама. След това се оформя на топки или дискове, които се охлаждат до 3 градуса, докато не дойде времето за пакетиране. Престояли на студено минимум 4 часа, сиренените топчици се овалват в подправки, билки, семена и други овкусители и започва пакетирането.

Мекото козе сирене, произведено по оригинална френска рецепта се пакетира първо в целуфан, подобен на стреч фолио. След като топката бъде обвита в прозрачната стегната стена, се поставя в кутията, която служи за негова външна опаковка, предпазваща го от замърсяване или деформиране по време на транспортирането.

След като сиренето е разпределено по кутии, на указаните места се залепя етикета, който посочва срока на годност, състава, грамажа на продукта и условията на съхранение след нарушаването на цялостта на опаковката. Пакетираното козе сирене, което се съхранява правилно, има срок на годност около 2 месеца. След отваряне трябва да се държи в хладилник и да се консумира до 1 седмица.

Ако вече сте си купили козе сирене, защо не опитате:

Бърз сандвич със салата

Царевична каша с козе сирене

Кошнички с гъби и козе сирене

Мързелива пица с козе сирене и моцарела

Шпецле с козе сирене