В деня на Св. Св. Константин и Елена не се работи. Организират се големи тържества с жертвено животно и нестинари се молят на светците за закрила на човечеството.

На 21-и май християнската общност по света чества паметта на двамата светии Константин и Елена – син и майка, владетели на Византия, които превръщат християнството в официална религия в един от най-ярките мегаполиси през III век. Елена била смирена и мъдра императрица, описвана като жена със завидно спокойствие, успяваща да намери винаги най-правилното решение. Още преди раждането на Константин тя приела вярата и изучила християнските закони и догми. Зрелите си години посвещава на търсене на останките от живота на Христос и неговите приближени. Потегля на няколко дълги пътешествия из Светите Земи, където намира множество реликви и открива кръста, на който е бил разпънат Спасителя. Синът ѝ Константин продължава делото на своята майка и покръства византийското население. В негова памет е наименована тогавашната столица – Константинопол. Майка и син са канонизирани посмъртно за светци заради огромния си принос към популяризирането на вярата и борбата си по мирен начин да я превърнат в световна религия.

Посрещаме в бяло празника за Св. Св. Константин и Елена. За християните в България това е празничен ден, в който не се работи. Всички се обличат в бели одежди още от сутринта, а дрехите им могат да бъдат нацапани само от дейности по приготовлението на тържествата. Жените отиват на църква за празничната литургия, от която си донасят светена вода, за да омесят обредните хлябове. Мъжете събират дърва за празничния огън, който ще гори в двора или на поляна над населеното място. Всички заедно избират жертвеното животно, което задължително трябва да е бяло и на нечетен брой години. Ако съборът е общ или голям, се коли агне или яре. Ако е семейна сбирка – хваща се бяла кокошка.

Празничен курбан на Свети Свети Константин и Елена. Мъжете отвеждат животното на мястото, където ще се пали огъня. Начертават кръст на земята и там го заколват. След това върху кръвта струпват събраните дърва и палят огън. Жените пристигат с готовите погачи и се включват в готвенето на празнична курбан чорба и печено агне, козле или кокошка. Увесва се голям казан за супата над огъня, а отстрани се изправят шишове. През това време най-старата нестинарка и нейната свита се гиздят за предстоящия танц. Когато курбанът е сготвен, към него се присъединяват нестинарите с песни и танци. Всички сядат заедно на празничната трапеза, а мъжете, запалили огъня, разстилат жаравата от готвенето.

Нестинарството на Св. Св. Константин и Елена. Когато вечерята приключи най-възрастната нестинарка избира своя помощник и заедно с останалите нестинари понасят икона на двамата светци към огъня. Там с боси крака танцуват върху тлеещите въглени, а устните им редят тихи молитви към Св. Св. Константин и Елена. Вярва се, че майка и син чуват молитвите, отварят небето и спират болката на изкусните нестинари. А погледнали към земята, двамата светии благославят всички, събрали се да празнуват в тяхна чест. След края на огнените танци хората се събират на голямо хоро около жаравата и също се молят за здраве, щастие и благоденствие.

На Св. Св. Константин и Елена имен ден празнуват Елен, Елена, Елеонора, Еленка, Еленко, Костадин, Костадина, Константина, Коце, Динка, Дина, Динко. Екипът на kulinarno.bg пожелава на именяците да се радват на крепко здраве и силата да устояват на всички огнени препятствия в живота.