В двата поредни помени дни мислите и молитвите са насочени към опрощаване на греховете на починалите и мир на душите им.

Тази събота – 19-и юни 2021 г православните християни честват Черешова Задушница. На следващия ден – винаги в неделя – се поменава Петдесятница. Двата празника се падат на 49-ия и 50-тия ден от Христовото Възкресение, но тъй като Великден е с плаваща дата, техният ден също се мени всяка година.

Какво представлява Черешова Задушница? Вярва се, че на този ден вратите на Небесното царство се отварят и  всички починали през изминалата година се отправят към Рая, прекъсвайки връзката с досегашния свят. Затова днес близките им извършват последни прощални ритуали и контакти с душите на починалите. Отправят се молитви за вечния им покой, за божествената прошка и благословия на духа. След това вратите между земния и небесния свят се затварят и живи и мъртви не могат да комуникират повече.

Какво се прави на Черешова Задушница? Целият ден е насочен към починалите, а приготовленията започват още в ранни зори или късно от предната вечер, за да спретнат живите близки подавки за „Бог да прости“. Черешовата е втората от четирите големи Задушници за годината, а предвид името ѝ, в подавката задължително се включват череши. Приготвя се още обредно жито, обреден хляб и домашни тестени сладки печива – бисквити, курабии, баници с плодове. Различните части на България имат различна традиция. Рано сутринта се ходи на църква, където се отправя обща молитва за душите на починалите. След това се отива на гроба на близък, като молитвата се отправя на ум. Ако е искрена и дълбока, тя ще бъде чута и възприета от душата, подготвена за път към Вечното царство. Всеки трябва да се моли на ум. След това се раздават подавките – на познати и непознати, като се споменава името на загиналия.

Семейно събиране на Черешова Задушница. От приготвеното обредно жито се хвърля на кокошките в двора и се вярва, че ако го изкълват, няма да идва смърт през годината в дома. След това се заколва кокошка и от нея се прави супа или основно ястие. Близките се събират на помена трапеза с обредния хляб, житото, череши и печивата. Сипва се вино на земята за мъртвите и се яде в тишина, като всеки си мисли за хубавите мигове, изживени с починалия човек. Позволени са разговори единствено за него и с него, като се вярва, че ще дойде на трапезата и ще седне до обичаните си люде за последен път. В някои краища на страната дори се слагат още един комплект прибори, за да се почерпи и духа на загубения близък.

На Петдесятница се освещава орехова шума за опека на мъртвите. Рано сутрин и вечерта в църквата се извършва помена литургия, а вярващите носят със себе си орехова шума. Тя се освещава и след това се носи на гроба на починалия. Орехът е символ на семейната сплотеност и обич – под това дърво обикновено са се разпъвали големите маси на събори, сватби, кръщенета и всякакви празници. Така частица от общия живот отпътува с починалия. Освен това се вярва, че ореховата сянка има силата да пази и закриля, а по пътя към небето душата има нужда от тази опека.

На Задушница и Петдесятница не се организират празници и тържества. Независимо дали в семейството има починали, всички вярващи са длъжни да отдадат почит към мъртвите, да запазят мълчание в памет на техните дела и да се помолят за мир на душите им.