На Трифон Зарезан се меси питка, пече се кокошка и се полива с вино за здраве и плодородие.

Днес, 14 февруари в България се чества деня на Свети Трифон, наричан още Зарезановден. Празник имат винарите, лозарите, кръчмарите и градинарите. По традиция още в ранни зори жените стават, за да замесят обредна питка, която се прави само от 1 кг. пресято брашно, 1 с.л. сол и 2 ч.ч. вода. Докато погачата се пече, се коли кокошка, която се пълни с ориз, сушени плодове или булгур.

Докато жената приготви гозбите, мъжът купува нова платнена торба и слага бутилка вино в нея заедно с кокошката и питката. Така запасени мъжете отиват на лозето, където от три отделни гижи всеки реже по три калема. Ритуалът се казва зарязване. След това лозето се полива с вино и се изричат молитви за берекет. Сяда се на земята, за да се образува шумна забава, наподобяваща огромен пикник. Вдигат се тостове и се ядат кокошките и питките.

Мъжете се събират, изплитат два венеца от зарязаните клонки – един голям и един малък. След това от заможните хора в селото се избира т.нар. Цар на тазгодишния Зарезан. На главата му се слага малкия венец, през рамото се премята големия и под съпровода на традиционни фолклорни български инструменти всички се отправят към селото или града. Царят седи на предварително потготвена колесница, която се бута и тегли от останалите мъже. Спира се пред всяка врата като се пожелава на домакините гроздето да е плодородно, а реколтата – богата. Домакините отсвоя страна излизат с менче с вино, което лисват върху „царя“. Вярва се, че щом е залят, значи пожеланията му ще се сбъднат.

Когато се обиколят всички домове, се отива в къщата на „царя“, където се събират хора от цялото населено място. Избраникът на мъжете се изкъпва от виното, облича хубава бяла риза, но остава с венците до края на гощавката, която продължава до идването на деня.

Следващите два дни – 15 и 16 февруари се наричат Трифунци или вълчи дни. Смята се, че в тях се настървяват вълците, затова жените не бива да пипат ножици, които се свързват с острата захапка на вълка. Сред забранените дейности са също шиенето и плетенето, като се вярва, че колкото повече остриета се използват, толкова по-остра ще е захапката на вълка, която ще се стовари на домашно животно.

Описаните традиции са типично български и се спазват ревностно и днес в някои краища на България – предимно в лозарските райони. Особено пищни са тържествата в Пловдивско, Пазарджишко, Мелнишко, Пернишко, Разградско и по черноморието. Затова всеки, който би желал да види автентичното честване, може да се отправи към най-близкото място с лозови насаждения, където честванията започват още от сутринта.

Екипът на kulinarno.bg честити професионалния празник на лозари и винопроизводители, кръчмари и градинири. На именяците пожелаваме да им е живо и здраво името и да се носи с уважение и любов от наследниците им.