Земеделци, животновъди, влюбени, билкари, военни и именници празнуват заедно на Гергьовден.

Гергьовден е всеобхватен празник, затова пряко или косвено радва с притегателността си българите. Всеки може да си намери поне един повод да се почерпи на 6-и май, защото освен 180 000 именяци на територията на родината, повод имат още военните, билкарите, земеделците, животновъдите, влюбените и дори бездетните. Ако сте от малцината, които не попадат в поне една от категориите, то съветваме да си намерите празнуващ и да споделите с него и компанията му един от най-големите родни празници.

Легендата за Гергьовден. Според преданието на този ден Свети Георги победил ламята, символ на злини и беди. След това потеглил през тучните ливади с коня си и където докосвал земята с копието си, оттам бликвала вода. Раззеленили се тревите, цъфнали цветята, а светът заприличал на райска градина. Стадата се нахранили със свежа трева и дали гъсто мляко. Затова на този ден почитаме храбростта на Свети Георги, като празнуват армейците и военните, носителите на ордени и заслуги за храброст. Празник имат земеделци и животновъди, защото почитането на земното плодородие е свързано с тяхното препитание. И както Земята е цъфнала и щедра, така ще се разпъпи и бленувана любов; така ще се създаде и дългоочаквано бебе. Билкарите (традиционно празнуващи на Еньовден) днес също могат да берат свежи билки с повишени сили. А всеки, носещ името Георги или производните му, да се приготви да почерпи, защото на имен ден се ходи без покана.

Традиции на Гергьовден. С изгряването на слънцето се събира вода от росата или се носи от планински ручей у дома. Вярва се, че тя има лековита сила, затова се дава на болни или хората се мият с нея за късмет. Бездетните ходят боси по тревата, а онези, които са нещастно влюбени, мажат очите си с роса – за да не губят сълзи повече по несбъднати чувства. Издоеното от животните се подсирва, за да има прясно сиренце за трапезата довечера. Правят се венци от билки и свежи треви и цветя, които се закачат на вратата на обичан човек, слагат се на главата за здраве и щастие или се поставят на главата на жертвеното животно – агнето (може и яре). След като се заколи, с кръвта му се маже вратата на къщата, за да бягат злите сили далеч от дома. Челата на децата в дома също се вапцат с кръв, за да ги пази от болести и неправилни мисли и решения.

Вечеря на Гергьовден. Тя трябва да е пищна и прясна. Взима се всичко, което природата е дала днес. Меси се обредна питка с вода от събраната роса. Може да се поръси с прясно набрани билки и подправки. Сервира се прясно заквасено сирене или баница с него. Забърква се салата с пресни щавляк (лапад), коприва, лук и чесън и въобще всякакви листни зеленчуци. И разбира се – хапва се прясно изпечено агнешко или ярешко месо. А колкото по-щедър е домакинът, толкова по-всеотдайна ще бъде природата и земята към него през следващата година.

Екипът на kulinarno.bg честити празника на всички именници, земеделци и животновъди, билкари, влюбени, разлюбени, бездетни, военни и просто празнуващи, като им пожелава плодовитост на делата, щастие и споделеност на съкровените чувства, храброст и мъжество в трудните моменти и крепко здраве.

Ето и какво ви предлагаме за Гергьовден:

1. Агнешко с ориз и гъби

2. Агнешка плешка с подробица от ориз

3. Агнешко с картофи

4. Агнешки бут на фурна

5. Агнешко с много подправки

6. Как се прави домашно сирене