Как според преданието се е появил един от най-известните видове синьо сирене и как се прави Рокфор днес.

Мнозина си мислят, че Рокфор и синьо сирене е едно и също и често правят грешката да поставят под общ знаменател наименованието на цял вид сирена и една тяхна разновидност. Да – РОКФОР Е ВИД СИНЬО СИРЕНЕ, може би най-популярния днес, но за да не правим нелепи грешки, е добре да се знае, че към сирената с благородна плесен спадат още трупащата напоследък известност Горгонзола, познатото от ордьоври и десерти Стилтън и още над сто варианта като Фор д‘Амбер, Блю д‘Авер и други млечни продукти със съдържание на благородна плесен, които се произвеждат най-вече в границите на Франция, Италия, Англия и Австралия.

Днес обаче ще си поговорим за Рокфор – едноименния „плесенясал“ деликатес, който получава правото на името си само ако е произведен и зрял във френски пещери в областта Рокфор. Това е синьо сирене с плътен вкус, в чийто състав се вплитат сини или зелени нишки на благородна плесен. Ароматът е специфичен, а изтънченото небце може да улови трапчив орехов нюанс.

Как се прави синьо сирене? Рецептата отчасти се пази в тайна, но това, което се знае със сигурност е, че суровината за продукта е млякото на френска порода овце, наречена лакон. То се подсирва, след това в състава му бива въведена плесента чрез многократни пробождания през цялото сирене и се оставя да зрее в някоя от специално пригодените за това пещери в околността на френското село Рокфор сюр Сюлзон. Върху специални дървени рафтове питите, които са с диаметър 20 см и тежат по 2,5 кг всяка, прекарват три месеца, в които добиват идеалния вкус и плътност на продукта. За производството на една пита се използват 11 литра и 200 мл мляко от специалните овце. След това плоските топки се режат на малки разфасовки (често от по 100 грама), опаковат се и потеглят към хранителната верига.

Френската писателка Кристиян Бюрюкоа разказва местна рокфорска легенда за млад овчар, като претендира тя да е истината за появата на едноименното сирене. В горещ летен ден пастирът запладнил стадото си под едно дърво и се отправил към близката пещера, за да похапне сред каменната хлад насъщния си хляб и бучката овче сирене, което носел със себе си. Току раположил скромната си трапеза върху няколко дървени дъски, които открил в близост до входа на скалното образувание, когато прелестна девойка минала през отсрещната поляна. Младежът бил завладян от хубостта на момичето и мигновено го последвал, изсотавяйки обяда си.

Месеци по-късно, вече през есента, овчарят бил изненадан от внезапен дъжд. Влязъл в същата пещера, за да се скрие от пороя и там намерил непокътнати комата хляб и бучката сирене, които отдавна бил забравил. Чисто любопитство било причината да се престраши да опита от прорязаното със сини и зелени нишки сиренце, което се оказало така вкусно, че младежът забравил здравословните си притеснения и го изял цялото. В последствие установил, че въпреки плесента, тялото му не претърпяло болежки, а историята била разказана на местните люде в селото, които започнали да си произвеждат свое синьо сирене.

Легендата за сиренето Рокфор обаче била опровергана, защото събитието се отнасяло за XVIII век, а исторически сведения, пазени и до днес, разказват за вкуса на мухлясалото сирене от овче мляко много преди това. Пръв за странния продукт говори древноримския философ Плиний Старий, живял още Преди Христа. Той твърди, че се е запознал със сиренето от номадски племена, които не разкрили начина на приготвянето му, но успели да го убедят, че дори и да се наяде на корем с млечния продукт, няма да изпита неразположение.

При посещение на Рокфор сюр Сюлзон през 1411 година френският крал Шарл VI заявил, че по-вкусно сирене никога не бил опитвал, затова с писмен документ предоставил привилегията на местното население да произвежда Рокфор. 200 години по-късно царския двор с декрет обявил, че всеки, позволил си да злоупотребва с името на продукта, без той да е произведен именно в Рокфор и именно от млякото на овците лакон по тамошната рецепта, ще бъде жестоко наказан за опетняване на френските ценности и традиции.

И до ден днешен сиренето Рокфор се произвежда само в месността около селото, а част от технологията за направата му продължава да се пази в тайна. За разлика от средновековието обаче днес този вид синьо сирене е известен по цял свят, а любите му имат шанса да си го купуват от широката хранителна верига и да се наслаждават свободно на вкусовите му качества.

Ако и вие сте от тези, които с удоволствие биха си хапнали Рокфор, ето няколко рецепти, в които да го вплетете:

Салата с ядки, листни зеленчуци и синьо сирене

Салата с круши, рукола и синьо сирене

Макарони с бекон и синьо сирене

Ордьовър с домати и синьо сирене

Плодова пита със синьо сирене и сливи

Фокача със синьо сирене и мед