Едно и също ястие с различно име е обявено за национална гозба на редица европейски страни.

Когато си спомним за бабината готварска книга, несъмнено от богатия репертоар изскача вкусният царевичен хляб, познат у нас като качамак. Дали в комбинация с кисело и прясно мляко за прихапване, дали с прясно сиренце за закуска или просто като бърз начин да се сервира домашно направена „погача“ на семейството, той се е появявал във всеки дом и на всяка трапеза в България в началото и средата на миналия век.

Качамакът се прави от царевично брашно, а в родината ни е познат от началото на 18 век, когато царевицата вече се налага като селскостопанска култура у нас. Жените в миналото са си създали навика да го приготвят, защото той е бърза алтернатива на замесената питка с бяло брашно, която изисква време за направа, втасване и печене. Качамакът се приготвя като в гореща вода се изсипва царевичното брашно, а след това с помощта на дълъг дървен прът – качамилка – се бърка, докато кашата се сгъсти под формата на хляб. В различните крайща на страната се слагат добавки като намачкани сварени картофи, натрошено сирене, масло, мляко, билки и подправки. Качамакът се консумира дори в сладък вариант, поръсен със захар или полят с мед или мармалад.

Българинът обаче е в тотална заблуда, че ястието е традиционно за родната кухня и не се приготвя в други страни. Под името качамак, то е обявено за национална рецепта също в Сърбия, Македония, Турция, Черна гора, Босна и Херцеговина. В тези страни се приготвя по абсолютно идентичен начин, а с какви добавки ще бъде сервиран, е въпрос на фантазията на домакинята и предпочитанията на семейството.

Напоследък една рецепта от италианската кухня набира сила и се налага в множество ресторанти, които предлагат традиционни ястия от Ботуша. Става въпрос за т.нар. полента, която е нищо друго, освен качамак. Полентата отново се прави от разбито царевично брашно с вода, оставено на огъня до сгъстяване. В по-изисканите италиански ресторанти в нея се добавят гъби, луксозни сирена и различни видове месо, но в крайна сметка жабарите са обявили едно традиционно ястие за Балканите за част от националната си кухня. Заради звучното име полента, то набира много по-голяма известност в световен мащаб, за разлика от качамака.

В румънската национална кухня пък едно от автентичните царевични хлебчета се нарича мамалига. Северните ни съседи са толкова известни с него, че в много страни ги наричат с нарицателното мамалигари. Не е изненадващо, че всъщност царевичната им гордост е отново нищо повече от обикновения и познат до болка качамак от рецептите на бабите ни. Някои исторически сведения дори твърдят, че мамалигата като начин на приготвяне е навлязла в румънската кухня след окупацията на Североизточна Добруджа.

Но днес няма смисъл от спор чия точно национална рецепта е истинската за приготвяне на качамак, тъй като жълтият хляб се е правил преди повече от хилядолетие на територията на двете Америки. Царевицата е култура, която идва в Европа и Азия след Великите географски открития, затова ястията с нея на Стария континент не могат да имат дългогодишна традиция. Така че всеки вид спор по въпроса е безсмислен, а и не би довел до еднозначен изход.

Ако сте решили да си направите националното или мултинационалното царевично хлебче – ето няколко рецепти за него:  

Бърз качамак с масло и бекон

Полента с маслини и мащерка

Качамак със сирене и копър

Пържена полента

Полента с гъби, лук и сирене

Печено телешко със сирене и оригинална мамалига