От декември 2014 купеното ядене ще върви с по-големи надписи и разширена информация за състава и алергените.

Българинът е част от европейската общност не само по документи, но все повече и манталитетно. Доказателство за това е онзи навик, който все по-често се вижда у нашенеца, привикващ да чете етикетите на храните, които си купува от пазара или магазина. Множеството консерванти, подсладители, добавки и синтетики, които се влагат като продукти в направата на всевъзможни предложения за ядене крият риск за здравето, затова е безотговорно Бай Ганьо да пълни количката си винаги с най-евтината стока, която да изяжда, чувствайки се надхитрил "системата". По-важно от здравето няма, а то от своя страна се поддържа пълноценно и чрез храната, която ежедневно приемаме. Затова трябва да сме максимално отговорни и адекватни към нея.

За да знаем какво си купуваме и ядем и да се възползваме от правото си на информация, от 13-и декември 2014 година влиза в сила новият регламент за предоставяне данни на потребителите за храните, които купуват. Така според експерти всеки ще може да прецени дали крайния продукт си заслужава реално цената, предвид суровините, използвани за направата му.

Вече ще има изискване за големина на шрифта на надписите върху опаковки и етикети. Ако продуктът е в опаковка, с обща площ по-голяма от 80 кв. см., минималната големина на малката буква трябва да бъде 1,2 мм, обяснява д-р Райна Иванова – началник Отдел по храните към Българската Агенция по безопасност на храните и гост в предаването Преди обед по bТВ. При опаковки под 80 кв. см. или при етикети, влизащи в този размер, големината на малката буква не трябва да е по-малко от 0,9 мм.

Хидрогенираните мазнини (трансмазнините), които в някои европейски страни са забранени, в България също ще бъдат отчитани след влизането на новия регламент за етикиране. Върху хранителния продукт трябва да бъде посочено дали използваните за направата му трансмазнини са напълно хидрогенирани или частично хидрогенирани. Когато се изписва, че е използвано растително масло, вече трябва изрично да се посочи какво е то – слънчогледово, рапично, палмово, маслиниво и тн.

По-сложен е върпосът с онези храни, които сме свикнали да купуваме без етикет – десерти от сладкарниците, закуски от баничарниците и различни видове хляб от пекарните. Оказва се, че и те трябва да разполагат с информация за използваната суровина. Според новия регламент всяка торта ще бъде връчвана на купувача, придружена от списък с продуктите и най-вече с тези, които представляват вид алерген. На същия примцип след 13-и декември би трябвало да виждаме на баничарници и пекарни пред тарелките с вкусни тестени изделия предупредителна табела, че те съдържат глутен, както и списък с консерваните, влизащи в състава им.

Ресторантите също ще бъдат засегнати от новия регламент – хранителните заведения ще трябва да са готови да предоставят информация на всеки заинтересован за произхода и вида на месните продукти (свинко, едър и дребен рогат добитък и птици), както и за съставките на всяко ястие. Ресторантьорският бизнес обаче има време да се подготви за нормите, които ще важат за него от април 2015 година, обяснява г-жа Мариана Кукушева – председател на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите.

Етикиране и онлайн поръчки на храни за дома – тази тема е направо шокираща, защото нововъведенията задължават производителя да е убеден, че потребителите са запознати с цялостния състав и видовете алергени на всяка храна, която си поръчват. Това ще става чрез виртуален договор, в който поръчителят ще доказва чрез кликане на определен бутон, че е запознат със състава на поръчката си.

Притесненията на потребителите, че новият тип етикетиране оскъпява стоката е неоснователно, заявява г-жа Кукушева, която твърди, че едно законодателство, насочено към производителите е с цел улесняване на купувачите, затова те не би трябвало да плащат по-висока цена за правата си на информираност. Според експерта промяната на опаковките и етикетите ще има финансова тежест само върху производителя, но тя ще е еднократна.

Сигнали за всякакви нередности по етикетите се подават на дежурния телефон на Българската Агенция по безопасност на храните, както и онлайн на сайта на учреждението. Може също да се алармира и в писмен вид на пощенския адрес на Агенцията, като дори да се приложат материали, документиращи нарушението. Специално за подаване на сигнали работи и горещия телефон на Агенцията по безопасност на храните, който е 0700-122-79.