Млечни продукти с палмова мазнина масово тровят българина
Българите са погълнали 12 000 тона палмова мазнина само от млечни продукти през изминалата година. Нередности в етикети, състав и опаковка откриват контролните органи.
От деца сме учени, че млечните продукти са неизменна част от ежедневното меню поради съдържанието си на калций и редица витамини и минерали, жизнено необходими на тялото за правилно функциониране и поддържане на добро здраве. Но млечните стоки в хранителната верига вече не са това, което бяха. И както при много други продукти, така и при тях се залага на добрия търговски вид и ниската цена, но за сметка на качеството, съответно и на човешкото здраве.
Най-често в млечните продукти се добавят хидрогенирани мазнини под формата на палмово масло, както и мляко на прах за сгъстител, споделя млекопреработвател пред камерите на Здравей България по NOVA TV. Митовете за добавки на животински шкембета, урина, брашно и какво ли още не, са спекулации на човешка фантазия, но определено палмовата мазнина присъства в голям брой от млечните изделия. А не бива да е така.
Между 10% и 30% от продуктите, обявени за мелчни, съдържат хидрогенирани мазнини, заявява Д-р Сергей Иванов от Центъра за биология на храните. Това не е проблем, когато на опаковката на стоката е отбелязан състава й. Палмовата мазнина прави сиренето и кашкавала по-евтини, а човек сам решава дали да избере здравословното или евтиното. Истинският проблем е, че някои производители нарочно скриват част от състава на продукцията си и така българинът остава в неведение за това, която слага в устата си. Д-р Иванов допълва, че от Центъра са регистрирани сирена и кашкавали на родния пазар, съдържащи хидрогенизирани мазнини, без да са обявени в състава на етикета.
Нарушения са отчетени дори в млечните продукти по БДС, обявява Д-р Райна Иванова от Агенцията по безопасност на храните. При направени 169 проби на млечни продукти от Агенцията, са открити 5 продукта с алтернативни мазнини – в 3 проби сирене и в 2 кашкавала. При стоките по Български Държавен Стандарт няма открити добавки от растителни мазнини, но съществуват несъответствия с обявения процент на твърдо вещество, водност и мазнини. Някои от кофичките на киселите млека НЕ са направени от полистерол, каквото е задължителното изискване.
Как да различим качествения продукт от имитиращия? Оказва се, че купувачът визуално няма как прецени дали сиренето и кашкавалът са направени само от прясно мляко, сол и закваска. Затова трябва да се ръководи от цената и позиционирането на стоката в магазина. Ясно е, че под табелата „имитиращи продукти“, нама как да се открият сирене и кашкавал от мляко. За направата на 1 кг сирене се използват 6-7 литра мляко. Следователно цената на крайния продукт няма как да е по-ниска от 5,50. Тази стойност е допустима само за малко предприятие, което няма големи разходи за производство и работна ръка.
Цените на млечните продукти ще се повишат през 2018-а година. Очаква се консумацията на кисело мляко на глава от населението да се увеличи с 11% и да достигне до 22 кг. годишно на човек, докато консумацията на сирене да спадне спрямо предходната година от 5 кг. на 4 кг. В България са регистрирани 19 300 крави, отглеждани за мляко, което е недостатъчо, за да се заложи изцяло на вътрешна продукция. Затова 27% от суровините за направата на млечни продукти са внос. А именно те са ценоопределящи.
ПОДОБНИ СТАТИИ
Млечните продукти оказват влияние върху кожата, съня, настроението и могат да причинят главоболие и пърхот. виж още »
Естествено образуван токсин в някои храни причинява рак и уврежда бъбреците. виж още »
Трябва ли да се консумират млечни продукти, за какво е полезно млякото и кой не бива да си позволява млечни храни? виж още »
КОМЕНТИРАЙ