Момчетата хапват петльови бутчета за сила, а момичетата – крилца, за да бъдат майки-орлици.

Празникът Петльовден се чества по българските земи от стотици години и няма религиозен характер. Приеман е и до днес за ден на мъжеството, за празник на мъжките рожби и въобще на децата, но и на силата и постиженията на техните бащи. В различни краища на България традициите се различават, като общото между всички е символът на петела и мъжа. По стар стил Петльовден е бил на 20 януари и се е приемал за мъжки вариант на Бабинден. Днес почти навсякъде, където има тържества, се провеждат на 2-ри февруари.

Легендата за Петльовден. Според народното предание на този ден представители на турската потерия идвали в домовете, където има момче, за да го вземат за еничар. Турските войници влизали в къщите и измъквали невръстните деца, а след това бележели врата с кръв, за да се знае, че това семейство е платило своя кръвен данък към Империята. Живяла обаче в Доброджанските земи жена, която от дълги години се молила за рожба и успяла да роди син. Когато чула от съседните села, че турците идват, тя заклала петел и белязала вратата си с кръвта му. После минала и през другите къщи с малки момчета, предупредила жените да скрият децата си и намазала и техните двери с кръвта на петела. Когато войската дошла и видяла кръвта, решила, че други от техните войници са минали да съберат децата. Така смелата жена спасила всички момченца в селото, а в чест на нея и нейния син всяка година се празнувало Петльовден.

Как се празнува Петльовден в България. Още от есента се нарочва млад петел за жертвено животно. Перата му трябва да са шарени и пъстри, за да е обагрен и хубав живота на децата в семейството. Мъжете трябва да белосат къщата или поне външната врата. Майката хваща детето си и ритуално коли пред него петела. Ако е момче, му дава ножа и то да реже, че да възмъжее. След това челата на детето и на баща му се вапцат с петльовата кръв, а после се прави и символ на вратата, който да показва, че мъже има в този дом и да събира благопожелания за децата. Петелът се ощипва, а перушината се пази. Правят се играчки и накити с нея за здраве. Следва ритуалното готвене.

Какво се готви на Петльовден. Традицията повелява на масата да има задължително варено пилешко. Предпочита се пилешкият курбан, но се готвят още пилешко с ориз, петел с картофи, пилешко месо със зеле. Прието е, че на момчетата и бащите се сервират бутчета, като символ на сила, а на момичета крилца – за да могат да разперят женското си покровителство над цялото семейство. На други места е прието, че за момчета се готви пилешка яхния със зеленчуци, а за момичета – пилешка каша от бяло месо. Правят се и подавки за съседите, като петльовата курбан чорба се поднася с домашно омесен обреден хляб. При приемането на подавките се пожелава здраве на децата, сила и успехи на мъжете в дома.