Може ли да се готви в обикновен тиган без храната да залепва по него и как бабините ястия не са прегаряли без наличие на тефлон в кухнята?

Тиганите с незалепващо покритие грабнаха сърцата на милиони домакини, позволявайки им да готвят умело без страх от загаряне. През 1938-а година се появява тефлона, а направата на любимия омлет за закуска вече не е такова предизвикателство, свързано с миене, чегъртане и ревностно пазене на храната да не залепне. В следващите 50 години незалепващите съдове превземат кухнята, а готвенето от задължение преминава в удоволствие.

Тефлоновите покрития са вредни. Изследвания върху материала тефлон през 90-те години на миналия век обаче откриват, че той не е съвсем безопасен за здравето. При нагряване над 230 градуса се активизират процеси на разпад. Освен че микрочастици попадат в храната, се отделят и вредни газове във въздуха. Описват се случаи на хора, задушени докато готвят на силна температура. Модерната домакиня разбира, че любимият тиган може да бъде използван само на нисък и среден котлон и то до три години след първата употреба. После вече не е безопасен. И отново се връща модата на чугунените и алуминиевите тигани, които винаги са се използвали в професионалната кухня и източноазиатската кухня. Те са устойчиви на високи температури, идеални са за печки и котлони на газ и са напълно безвредни. Но пък храната може да залепне за тях и да развали вида и вкуса си.

Може ли да не залепва храна по тиган без тефлоново покритие? Всъщност днес на пазара има тигани, които са незалепващи, но не съдържат тефлон. Тяхното покритие се изработва от камък, керамика или сплави от метали. Цената им обаче е доста висока, а производителите с гордост обявяват на етикета, че съдът не съдържа PTFE или политетрафлуороетилен и силикони. Да – храната, сготвена в този съд ще е наистина полезна, вкусна и няма да залепне, но инвестицията не е по джоба на всеки. Затова мнозина се сетиха, че и техните баби са готвили в обикновени тигани, ала не са сервирали винаги загоряла вечеря. Как може обикновен тиган да се превърне в съд с незалепващо покритие, ще разкажем сега.

Как да не загарям храна в тиган, който не е незалепващ? Вземете си любимия чугунен или алуминиев тиган и го сложете сух на котлона. Пуснете на максимална степен и си сипете малко вода в съдинка, в която можете да бръкнете с пръсти. След като прецените, че тиганът се е нажежил достатъчно, но не и прекалено, направете т.нар. „тест за живачна капка“. Бръкнете с показалец, среден и безименен пръст в купичката и ги намокрете. Капката, която се образува от пръстите капнете от разстояние 2 педи в тигана. Гледайте и разчетете резултатите.

Ще залепне ли храната в тигана и как се тества сгорещяването му с вода? Ако капката остане цяла и вместо да се изпарява, се оформи като живачна капчица и започне да се придвижва из тигана, значи това е идеалната температура. Можете да намазните съвсем леко с по-малко от 1 с.л. олио или друго масло и да готвите без страх от залепване като намалите малко температурата на котлона. Ако капката се изпари – температурата все още е ниска. Ако пък се разпадне на няколко по-малки капки, които започват да подскачат из тигана, значи трябва да охладите. Просто вдигнете съда за 30 секунди и върнете обратно. Повторете теста и този път трябва да се получи безупречно. Този трик са използвали домакините в миналото, когато в кухните не е имало съдове с незалепващо покритие. Днес вече хитрината е позабравена, но се възражда отново.