Опасен пестицид от миналото трови и до днес месо и рестителни продукти и разболява хората.

ДДТ или дихлоро-дифенил-трихлороетан е пестицид от миналото. Открито през 1939 г. от швейцарският нобелов лауреат Паул Мюлер съединението веднага влиза в употреба като паралитично вещество, което изтрябва всякакви вредители по растенията. То действа на нервна основа като обездвижва и убива насекоми и дори подземни кореноядни. Въпреки множеството източници, че през Втората Световна война е използвано и срещу хора, в най-широката си официална практика ДДТ представлява течност за напръскване на културни растения и пасища, с цел те да не бъдат унищожени от вредители.

През 1974 г. САЩ използва широко откритието на Мюлер не само за защита на посевите и овощните растения, но и за напръскване на пасищата. Резултатът не се забавя – прибрана е двойно по-голяма реколта от всички третирани ареали, а говедата увеличават млеконадоя си със 75%, както и угояваните за клане животни драстично наедряват. Изглежда препаратът е новото чудо, което ще пребори глада в световен мащаб, но редица лаборатории по цял свят, независимо една от друга, доказват че пораженията върху човешкия организъм могат да са фатални.

ДДТ остава в тялото и се прикрепя към тъканите – затова се предава дори и от животни, които са хранени с култури, обработвани с него на хора. Загнездва се и в почвите, до които е достигнал, като в последствие може да премине през тях и в новопоникнали растения, изчаквайки с десетилетия подходящия момент. И чрез тях – отново на трапезата на хората. Може би са преувеличени твърденията на изследователя Майкъл Кричтън, който пише, че само в САЩ до 2007 г. над 20 милиона деца са загинали заради употребата на ДДТ. Но определено има истина в множеството лабораторни доказателства, че пестицидът действа разрушително както на клетъчно ниво, така и към цели системи, от които най-силно поразява нервната система, атакувайки мозъка. Освен това високите му нива в човешкия организъм са причина за заболявания на черния дроб, бъбреците, както и за генетични мутации.

На пръв поглед хубавата новина е, че САЩ забранява употребата на пестицида още в началото на 80-те години, а европейските страни не се бавят да последват примера й. Обществените вълнения по въпроса с ДДТ постепенно утихват, но явно е твърде рано за абсолютно спокойствие.

Днес световните пазари за плодове и зеленчуци се снабдяват и с екзотични растения от Третия свят, където употребата на пестицида още не е забранена и дори напротив – тя е в разгара си, защитавайки реколтата от скакалци и почвени вредители. Няма общ закон, който да забранява употребата на ДДТ на международно ниво, затова разчитаме само на контрола върху вноса. Освен това съединението може да престои в човешкия организъм половин век без да достигне до полуразпад и дори да се предаде на потомството. А част от клетъчните мутации, до които може да доведе все още са обявени за непредвидими.

И тук модерният човек, отнасящ се съвестно към въпроса какво слага в устата си остава безпомощен. Защото въпросът вече е не само какво, но и откъде идва и как е обработвано и отглеждано. Явно не можем да се предпазим от модернизацията, нито тя да ни спаси от страничните си въздействия. Като заключение ще добавя – за откриването на ДДТ Мюлер е удостоен с Нобелова награда за медицина.