Самоуки майстори на странджанските гозби се събраха на изложение в месността Божура. 

Традиционната българска кухня постепенно се заменя от модерните рецепти, полуфабрикатите и иновациите в готварството, които са на път да създадат цяло поколение, загубило връзката с корените си и забравило рецептите за вкусните манджи на баба, на които е ухаела всяка керпичена къща в миналото. И докато в големите родни градове хората отделят все по-малко внимание на суетата над печката, то в малките селца и погранични райони, в които населението е предимно застаряващо, традициите и обичаите са все още живи и пазят автентичния вкус на храната от едно време – приготвяна с продукти от нивите и градините и сервирана на многолюдната рода, събрала се да вечеря на патриархалната трапеза.

Именно в този дух премина и днешното типично българско изложение, в което местни самоуки готвачи, наследили рецептите от своите предци, презентираха типични за района ястия в рамките на панаира на гозбите – Вкусове на Странджа. Кметът на югоизточния град Средец Иван Жабов отдавна е подел кампания да популяризира кухнята от региона, превръщайки я в магнит за чуждестранни туристи, решили да се насладят на родните ястия. Затова той събра 50 майстори на тенджерата и тавата от областта, които запознаха гостите с наученото от предците си.

Сред най-атрактивните ястия бяха зимните сарми с кисело зеле и сушени плодове, картофените гювечи с много билки и бобените гозби – най-често консумирените храни в Странджанско. Пред очите на посетителите се сготви т.нар. „боб на цървулки“, който се прави с неолющена бакла и „трит боб“, смесен с булгур, сухи плодове и домати.

Готвачите във Вкусове на Странджа споделиха, че местните рецепти са предимно постни защото в миналото районът е бил доста беден и хората са се изхранвали с плодовете на труда си. През лятото се залага на зелените салати и свежите зеленчуци, а зимата – на всичко което може да се съхрани в студените месеци – боб, картофи и сушени дарове на природата. Фасулът е най-често отглежданото растение в Странджа, затова и негови разновидности присъстват в повечето рецепти. Особено характерен е черният боб, познат още бакла, който се прави на яхния, гювечи, печен на фурна или се сервира под формата на пюре. Месо се готви само за празниците, затова и днешното изложение премина в духа на постните манджи.

Десертите, които се готвят предимно са от плодове и ядки. През зимата на мода е тиквата, а истински деликатес е печената тиква с мед и орехи. В месните сладкиши широко се използват сини сливи, грозде, ябълки и круши и дюлите, които могат да се съхраняват продължително време в мазе, без да изгубят вкусовите си качества. Дори и само запечена и поръсена с малко захар, тя е чудесен десерт, категорични са напористите възрастни български готвачки.

Вижте още:

Българска народна кухня

Постни рецепти