Класация на най-традиционните за българската кухня гозби.

От няколко години работата на момчета и момичета от bgtop10 е да създават аудиовизуални материали на класации към свои допитвания. Общата тема на клиповете е „топ 10 неща за България“, като подредбата на класацията се определя от самите българи, включили се в допитването. Наред с 10-те най-значими героя от възрожденското минало, най-красиви места в страната, най-натоварени кръстовища, се нареждат и 10-те най-традиционни български храни, с които се отличаваме от Европа и света. Днес ние от kulinarno.bg ще ви информираме за крайните резултати от класацията, като благодарим на bgtop10 за предоставената информация.

На десето място застава чевермето. Цялото агне, което се пече на шиш в почти пряк контакт с огъня е традиция, идваща от планинските населени места в Южна България. Мнозина го свързват с дюнера и барбекюто, но в световен мащад почти не може да се срещне този начин за приготвяне на агнешко като традиция за даден регион.

На девета позизиция се нарежда пататникът. Това традиционно печено родопско ястие от рендосани картофи може да се срещне в различни варианти, обогатено с масло, сирене и месо. В миналото са го поднасяли и с кисело мляко за потапяне или с айрян за преглъщане.

Осма в допитването е капамата. Докато днес се приготвя предимно по Коледа или Нова година, то в миналото е била предпочитана манджа за цялата зима. В нея се слага наденица, пилешко и въобще всякакви меса, които да се задушат хубаво и за дълго време в прегръдката на ориз и кисело зеле.

Седми по атрактивност за родната кухня са пълнените чушки. Разновидностите на това ястие са десетки, но крайният резултат винаги се свързва със страхотния вкус на ястието. Плънката може да е от постни зърнени култури, сирене или месо с ориз и зеленчуци. А и цветаът и видът на чушките позволяват свежи импровизации.

Шкембе чорбата застава на шеста позиция. Макар и да се правиха опити да бъде забранено ястието, в много менюта то бе просто преименовано на „Супа от телешко стомахче“, защото за едни си остава страхотен начин за сгряване, за други – за изтрезняване, а трети обичат да си го хапват и без повод.

На пето място в класацията са сармите. Те биват различни видове спрямо листата, които се използват за обвиване на плънката. Но както зелевите, така и лозовите сарми могат да се напълнят с какво ли не, за да се превърнат в страхотен ордьовър, постна манджичка или засищащо основно.

Четвъртото място е отредено за гювеча. Въпреки че и в други култури е утвърдена традицията за печене на ястия в глинен съдове, българският гювеч, независимо месен или постен, се характеризира с традиционен букет от подправки, който изпълва стаята с аромат на родна гозба.

В челната тройка бронзов медалист е тараторът. Макар гърците да смятат, че сме откраднали тяхната салата с кисело мляко и краставица и просто сме я разводнили, някои източници сочат, че лятната студена супа е приготвена за пръв път у нас далеч от границата с Гърция, без особено взаимодействие с кулинарните традиции на елинските наследници.

За второ най-българско ястие е обявена баницата. Едва ли има чужденец, който си е хапвал традиционна баница с домашно сирене и домашно изпечени кори, който да не е останал очатован от вкуса на теснената многопластова питка с плънка. За съжаление иновативните продукти рядко дават шанса на хората да се насладят на бабиното кулинарно произведение от едно време.

За най-българска гозба е обявена боб чорбата. Дали с добавки като наденица, бекон и кайма или в чисто състояние, супата се свързва и с някои от родните традиции и обичаи, а заради бедността на народа в миналото е била предпочитано ястие около което да се съдбере семейството на вечеря.