Съвременните хора не биха могли да познаят доматите, прасковите и авокадото, ако ги видят в див вариант.

Множество хранителни култури са драстично променени след навлизането си в менюто на хората. Каналът Be amazed показва колко неузнаваемо изглеждат някои плодове в диво състояние преди да бъдат модифицирани от човека. Трансформирането им е с цел подобряване на вкуса, предпазване от заболявания, традиционни за вида и увеличаване на добива. Запознайте се с три любими плода във вида, в който Природата ги е създала.

Дивото авокадо е с диаметър 7,5 см. и съдържа предимно костилка. Днес всички познаваме нежната текстура на любимото авокадо – сочно и полезно, готово да се включи в направата на предястия, салати, сосове, кремове, смутита. Неговите вид, текстура и вкус обаче не винаги са били така привлекателни. Дивото авокадо е с размер на кайсия и съдържа 70% костилка и 10% обвивка. Ядливата сърцевина е едва 20%, но и тя е достатъчна, за да развали трайно вкуса в устата. Опитвалите диво авокадо твърдят, че има натрапчив дъх на мърша, смесен с аромат на обществена тоалетна.

Хиляди години човекът изменя домата според вкуса си. Еволюцията на един от най-консумираните зеленчуци, който всъщност е плод, протича в няколко етапа. Първоначално растението дава малки плодове с размера на боровинка, които се срещат в различни цветове – бяло, лилаво, оранжево, жълто, зелено. Първите култивирани домати са малки и жълти и напомнят на днешните оранжеви чери доматчета, които използваме за декорации на блюда. Наричани са „златни ябълки“. На следващ етап те се преобразуват в познатите чери домати и сладостта им се повишава. Хората сякаш не се задоволяват и с този вариант, затова търсят още и още начини да уголемят размера на доматите и да ги направят наистина сладки и сочни. Така днес познаваме над 7 500 вида домати.

Предците ни превръщат прасковите в ядлив сочен плод. 4 000 г пр. Хр. китайците започнали да кръстосват малките яркочервени плодчета с размер на череша с цел да ги превърнат в полезна храна, носеща наслада. Тогава прасковата била доста стипчива, имала восъчна кора и над 40% от нея била костилката – грапава и отделена с кухина от ядливата сърцевина. Днешната праскова, преминала през множество кръстосвания с други плодове, е с над 60 пъти по-голяма, обвивката ѝ е ядлива, а сърцевината е сочна и сладка. Костилката заема едва 10% от плода, но пък е срасната с него.