Разказ за самотната старица, която приела неканен гост в дома си, а той ѝ донесъл сбъднати мечти.

Живяла в наши дни в затънтено селце възрастна жена. Малка, стара и немощна, тя била погребала спътника в дните си, двете ѝ деца се устроили в чужбина, създали семейства, развивали бизнес и в последните години въобще не идвали в родината си. Имала четири внуци, дори правнучка, която вече ходела и говорела, но така и не бе виждала баба си. Дните се нижели – еднакви, неприветливи, в бедност и самота. Снегът паднал и дошло време за Коледа. А бабата – все сама си била – говорела с кокошките и пуйките в двора, галела котките и с малкото си останала сила успявала да си донесе до печката дървата за огрев.

Тази Коледа ще е различна, решила възрастната жена и си разточила кори за баница. Подсирила млякото от козичката и масълце си разбила. Написала дори късмети, а след това си спретнала хубава домашна баница. Седяла сама в схлупената къщурка докато на врата се чуло настоятелно похлопване.

Бабата отворила и видяла на прага си премръзнал и опърпан просяк. Миришел лошо и треперел от студ. Съжалила го и в коледната вечер го поканила да влезе, да хапне, да се умие и сгрее. Като видял апетитната домашна баница, просякът вперил очи, а лигите му потекли. Измил се, махнал раздърпаното палто и се разкрил красив мъж, прегладнял до припадък. Седнали да хапват празнична баница. Говорели, смеели се, самотата напуснала къщата. Но баницата свършила бързо, а просякът видимо бил още гладен.

- Бабо, запретни ръкави и спретни празнична трапеза – голяма и пищна! Гласът му звучал решителен, а и бабата вече си имала другар, с който да сподели храната си. Цяла нощ готвила – сарми, капама, пържоли с кисело зеле, бобена салата, печени картофи, нова още по-голяма баница, дори бисквитена торта успяла да сглоби от налични продукти. А снегът навън се стелел в дълбока пелена. Просякът отсякъл елха, украсил я с каквото намерил, донесъл дърва за печката. И точно когато трябвало да седнат на празничната софра, той изчезнал.

Не минал и час, четири коли паркирали пред вехтата къщурка. Оттам излязъл целия род на бабата – деца, внуци и правнучка. Трапезата била наредена празнично сякаш в очакване на гостите. Просякът така и не се върнал, а любимите хора хапвали и говорели сладко. Дори се шегували, че висша сила е накарала бабата да наготви, украси и подреди. А когато тя отворила късмета си от баницата, прочела:

„Когато всички те бяха забравили, ти помнеше божиите закони – помогна на страдащите, сподели с нуждаещите се, отвори вратата и сърцето си за непознати. През прага ти мина Божият син, за да се убеди, че на света има и добри хора. Благодаря ти! От днес ти имаш задачата да се грижиш тези добродетели да останат и в поколението ти, а моята задача е децата и внуците ти да бъдат при теб често, за да се учат на човечност.“