С молитви за спасение на душата се разделяме с починалите близки преди дългия им път към Небесното царство. С ритуали и подавки измолваме опрощение и даваме опека на душите.

Черешова Задушница и последвалата Петдесятница са общи църковни помени за починалите през последната година. Това са дни на траур, в които близките се разделят с душите на обичаните хора, помагайки им чрез делата на тленните си тела да се възнесат в Небесната земя. Организирането на празници и стълкновения със забавна цел на Задушница и Петдесятница е забранено от Църквата дори и във фамилията да няма починал близък през изминалата година.

Кога са Черешова Задушница и Петдесятница? Петдесятница се пада винаги в първата неделя след като са изминали 50 дни от Великден. Черешовата Задушница е втората за годината голяма Задушница и е винаги в съботата преди Петдесятница. Тъй като Възкресение Христово обаче е с променлива дата всяка година, двата поменни дни също варират в календара. През 2022-а година Черешова Задушница е на 11.06, а Петдесятница – на 12.06.

Какво представлява Черешова Задушница? Вярва се, че на този ден починалите през изминалата година и особено тези, които са се разделили със земния път след първата Задушница в календара, се отправят по пътя към Небесното царство божие. Те са объркани, душите им още се бунтуват и върху тях тегнат греховете от живота им. Затова целта на хората, които ги поменават, е да измолят прошка за тези души, да ги успокоят и да се разделят с тях. Защото след хлопването на вратата на Небесното царство повече няма да могат да комуникират със загиналите. Живите също може да искат прошка за делата си от починалите. Вярва се, че каналите за комуникация са отворени между двата свята и отношенията трябва да се изгладят преди същинската раздяла, за да не тегнат върху плещите на живото тяло и преминалия в Рая дух.

Традиции на Черешова Задушница. Рано сутринта или още от предния ден близките на починалите подготвят подавки. В тях задължително има пресни череши, откъдето идва и името на деня, както и обредно жито. Слага се още парче обреден хляб, сладки и солени баници и печива. Ходи се на гроб в пълно мълчание и всеки на ум говори с починалите. А след това на познати и непознати раздават подавки с думите „Това е за (името на човека). Бог да го прости“. Този, който поема подавката отговаря „Просто да му е на (името на човека)“. След връщането от гроба се организират общи трапези с остатъците от подавките и получените от други хора подавки. Позволено е да се сложат прибори и за мъртвия, защото се вярва, че ще дойде на масата, за да се нахрани за последен път с обичаните хора. Първата хапка и глътка вино се поставят на земята. Храненето преминава в пълна тишина, за да може всеки чрез мислите си да се сбогува със загиналия и да се помоли за мир на душата му.

На Петдесятница се ходи на гробища с орехова шума. След раздялата в предния ден, духът потегля към Небето, но пътят е тежък и труден. Затова близките берат свежа орехова шума и я освещават в църква. После я занасят на гроба. Орехът е символично дърво – неговите листа и дебело стебло пазят от бедствия и природни стихии. В миналото във всеки двор е имало орехово дърво, под което са се чествали големите семейни празници и събирания. Затова то символизира сплотеността и единството на близките и фамилията. Оставената шума върху гроба пази душата по тежкия ѝ път и напомня, че долу на Земята, има хора, които я обичат и се молят за нея.