Трифон Зарезан пази лозето и радва българина с весели обичаи.

На 1-и февруари българите празнуват Трифон Зарезан, а православните християни честват паметта на Св. Трифон. Празникът в страната представлява съвкупност от езически обичаи и християнски обреди, като център на ритуалността е лозето. В църквите се извършва водосвет, а светената вода след това се използва за замесване на обреден хляб и пръскане на лозето.

Жените на Трифоновден. Тяхна е задачата да приготвят празничната обредна торба. Меси се питка, която се украсява с гроздове от тесто. Понякога в нея се забучват клечки, които да символизират лозниците. Най-добре е да бъдат откъснати от домашната асма. Пече се пълнена кокошка с ориз, като кожичката на птицата трябва да е загоряла и тъмна, за да бъде тъмно гроздето на есен. Питката и кокошката се слагат в торбата, а към тях се добавя бъклица с червено вино, резени сланина, домашни колбаси, туршии, сирене. Докато жената готви, мъжът точи ножиците, тупа шапката си, къпе се и облича нови дрехи. На този ден е забранено жените да пипат ножици - вярва се, че устата на вълка ще се отвори, за да ореже с острите си зъби близък човек или стадата. Според легендата Трифон си отрязал носа, след като обидил Богородица, затова с ножицата на този ден трябва да се внимава.

Мъжете на Трифон Зарезан. Изкъпани, с изтупан калпак, мъжете премятат торбата през рамо и потеглят към лозето. Щом пристигнат, поливат вино в лозето за здраве и изказват молитва за плодородие. Окичват парче домашен колбас и къшей питка на най-предната лоза и след това зарязват обредно лозето. От първата лоза се реже по една пръчка, от втората - две и така до петата. Отрязаните пръчки се събират пред лозето и се поливат с вино. Калпакът се закачва над тях и се пожелава както е черен той, така да се чернее и гроздето при беритба. След това мъжете се събират на обща празнична трапеза при лозята - най-често в къщичката на пъдаря или в близък заслон на ловджии или пастири. А докато силният пол пирува, жените вкъщи месят още една обредна погача и от нея раздават на съседки. Добавят парчета от хляба и в млякото на новородените и малки животни в обора за здраве и защита от вълци.

Поверия на Трифон Зарезан. Наричан още Трифунци, Зарезановден, Трифун Пияницата и Зарезой, празникът в България включва вярвания, свързани с боговете Дионисий, Бакхус и Ликург. Като покровители на виното, те прехвърлят акцента именно върху лозята, но по-старите традиции се градят върху първия опит на хората да изпратят зимата. Пролетта още е далече, но по това време на годината се раждат агнетата, както и вълците, затова се смята, че се поставя новото начало на кръговрат от добро и зло. Ето защо старо поверие гласи, че на Трифонци всичко трябва да в хармония и равновесие. Хората не бива да се карат, старите дела трябва да се довършат, а който роди днес - ще има рожба със силен характер и високи ценности. На места се изпълняват карнавални игри за победата на доброто над злото; в други краища на страната се прави ритуално побратимяване. В балканските страни има и поверие, според което Св. Трифон е вид плашило за гъсеници и вредители по насажденията, затова се измолва закрила от светеца.

На Трифон Зарезан имен ден честват Лозан, Лозана, Лозанка, Трифон, Трифона, Трифонка, Тричко, Тричка, Трифул, Трифула, Радка, Рачо. Празник имат още лозари, соколари, градинари и кръчмари. Екипът на kulinarno.bg честити на празнуващите с пожелания за крепко здраве и живот, който да носи почит и обаяние както червеното вино, когато се лее в чашите!