Летни състезания с храна, които смайват гастрономи и туристи.

Лятото е в разгара си, а с него по нашите ширини идва време за прибиране на реколтата, като често това е празник за производителя. През изминалата година ви разказахме за Деня на тиквата гигант, спряхме се на испанската доматена фиеста Томатина, на бирените фестивали за узряването на ечемика и какво ли още не, но човешкият гении и стремеж към надпревара далеч не спира до тук, затова днес ще ви представим още две състезания свързани с храна, които се проведоха през изминалата седмица.

Състезанието по плюене на костилки от череши е вид ознаменуване на прибирането на реколтата. Провежда се ежегодно от 1974 година в американския щат Мичиган и особено атрактивно за туристите. Местните разказват, че идеята се появила когато две фамилии с недобри съседски взаимоотношения се скарали чии череши са по едри и раждат повече. Тогава враждата прераснала в замерване с костилки от плодовете, но вместо да се мятат с ръка, те се запокитвали директно плюейки се с уста. Естествено, спорът не бил решен с варварската комична проява, но именно тя поставила началото на своеобразното тържество.

Днес състезанието по плюене на костилки от череши има строги правила и се излъчва победител. Целта е да се изпрати възможно най-далече костилката, като всеки участник има по 10 опита в рамките на две минути и право да избере 15 плода от личната си реколта. Професионалистите в надпреварата твърдят, че костилката трябва да е тежка, идеално кръгла и гладка, за да не заседне в устата по време на плюенето, да има минимално триене, да не мени траекторията си и да може да бъде изстреляна с добра първоначална сила. Затова по външността на плода се предполага каква е неговата твърда сърцевина и човек трябва да развие усет, твърдят „специалистите“.

Попътният вятър при плюенето е от огромно значение. Това казва тазгодишният победител Браян Краус, който успява да изпрати костилката на цели 23 метра. Тъй като в деня на състезанието било ветровито, той изчакал най-силното духане, което да спомогне за зашеметяващия резултат. И докато чакал в разрешените две минути, Краус успял много добре да почисти костилката в устата си от всякакви меки остатъци на плода, които да забавят летенето и да скъсят чрез силата на триене дистанцията.

Уцели другарче в лицето с пай и стани победител. Това е лозунга на друга странна надпревара, която се проведе преди месец в град Кент Югоизточна Англия. Специфичният за областта сладкиш с маслено тесто и яйчен крем се приготвя в почти всеки дом векове наред. През 1967 година била организирана масова продажба на пайове с цел събиране на средства за общината. Раздор довел до бой с десертите, но случайна група туристи, свидетели на зрелището, платили за забавлението и в крайна сметка парите били събрани. От тогава до днес всяка година боят се повтаря, но вече лишен от агресия и със състезателна цел.

Правила на битката с пай с яйчен крем. Всеки участник може да се включи само с едни пай, който е приготвил у дома си по традиционната рецепта.  В определената за „битка“ територия е нужно така да се издебне противника, че да бъде уцелен по няколко ключови показателя – от голяма далечина, в лицето и с оригинално захвърлен пай. Всяко от изпълнените условия носи точки, а човекът, събрал най-голям актив става победител.

Ако искате да си направите пай, но за хапваме, а не за замерване на съседите, изберете някоя рецепта от предложенията ни за СЛАДКИ ПАЙОВЕ.