Левурда бори пролетната умора, регулира стомаха и червата, понижава кръвното налягане, теглото и холестерола и носи уникален вкус и визия на солените ястия, сосове, сирена, гарнитури и салати.

Когато пролетта дойде с пълната сила на зелената си багра, на трапезата се настаняват пресни зеленчуци с ухание на свежест. Сред пресните лук и чесън, марули, спанак, лапад и киселец, се нареждат и листата левурда. Те са свежи, ароматни, а оказва се и много полезни. Какво представлява левурдата, как се настанява в модерната кулинария, какви са ползите за здравето, ако си я хапваме, как да си наберем и съхраним. На тези и още въпроси ще отговорим ей сегичка в следващите редове.

Какво е левурда? Това е многогодишно луковично растение със зелени листа и бели цветове. В България е известно под много имена, като сред най-известните са чремош, див чесън и мечи чесън. Въпреки че се нарича чесън, тя няма биологично родство с вида. Името идва от натрапчивия чеснов аромат, който имат листата на растението, а и вкусът му наподобява на пресен чесън или див лук. Разбира се, след консумация остава типичният чеснов дъх, но пък не е тайна, че именно този аромат подсилва вкуса на множество ястия и затова се използва в кулинарията.

Защо наричат левурдата мечи чесън? Има две причини за това наименование, като зеленчукът е известен най-вече с него в Румъния и редица страни от Близкия Изток. Първо – латинското име на растението е Allium ursinum или в превод меча облага. Също така мечките хапват листенцата веднага след събуждане от зимен сън, тъй като левурдата е богата на витамини, а тялото е изтощено и има нужда от тези полезни вещества. Дори и Природата доказва високата хранителна значимост на дивия чесън.

Кога и как се бере левурда? Листата на растението са годни за консумация от разлистването си до появата на първите цъфтежи на растението. Това е времето от средата на март до края на май месец. Огромни ливади с левурда се срещат в Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, Странджа и други планини у нас. ВНИМАВАЙТЕ С БРАНЕТО НА ЛЕВУРДА. За непрофесионалисти листата на дивия чесън са еднакви с тези на цветето Момина сълза. А ЛИСТАТА НА МОМИНАТА СЪЛЗА СА ОТРОВНИ. Най-лесният трик за разпознаване на левурда, разказан от бабите, дава шанс на всеки да я познае. А именно – откъсвате листо от растението и го стривате между пръстите си. След това помирисвате – ако натрапчиво мирише на чесън, значи е левурда. След това обаче тази ръка става неизползваема за втори опит, тъй като ароматът се задържа дълго.

За какво е полезна левурдата? Тя е изключително богата на витамин С, затова в миналото е била задължителна съставка от храненето на войници и корабен екипаж. Бори идеално пролетната умора и тонизира. Съдържа още фолиева киселина, желязо, селен, йод, калций, калий и хранителни фибри. Попаднала в стомаха тя бори лошите бактерии със силата на чесъна, но пък е доста по-щадяща към лигавицата и не предизвиква парене и киселини. От народната медицина е обявена за силно противовъзпалително и противопаразитно биле. От вас се изисква само да си я схрускате.

Левурдата регулира кръвното налягане, бори лошия холестерол и регулира стомашната дейност. Обикновените на вид листенца са мощен стомашен стимулатор. Редовното им хапване регулира изхождането, прочиства и дизенфекцира стомаха и червата и маха шлаките. Така по естествен начин тялото се отървава от натрупани вредности, излишни мазнини и килограми. За сърцето мечият лук е целебно биле, защото зарежда сърдечно-съдовата система с важни елементи. Действа съдоразширяващо и пречистващо. Предпазва от инфаркт и инсулт и понижава високото кръвно налягане.

Как се готви левурда? Най-добре е да я консумирате като добавка към салати, тъй като е доказано, че губи ползите си след термична обработка. В допълнение пресните зеленчуци спомагат за пълната ѝ усвояемост, а и стават някак си по-вкусни с нея. Можете да добавяте по няколко листа към традиционната салата с маруля, да наситните към картофената или бобената салата или печените картофи, да поднесете плато домати, поръсени с накъсани листенца див чесън.

Левурдата в модерната кулинария. Формата и свежестта на листата предразполагат използването им за подложка на гарнитури или салатени части от менюто. Елегантни са поставени като украса, а и носят ароматна стойност и придават допълнителна свежест на блюдото. В последно време левурдата се използва в пресен, пасиран или наситнен вариант като добавка към майонезени и яйчени сосове. От нея се прави еквивалент на босилковото песто. Предлага се и като добавка към разядки от мачкани сирена и други млечни продукти, впряга се в направата на солени ястия с булгур, кускус, пшеница и паста. Турското сирене Ван се прави с парчета мечи чесън в средата, а варианти на сиренето Ярг се увиват в листа левурда.

Как се съхранява левурда? Листенцата бързо овяхват след откъсване, а и с течение на времето губят част от полезните си стойности. Затова след купуване или набиране подредете листата в една посока, а стръкчетата увийте с намокрена салфетка или вестник и след това с найлон. Чак после приберете в хладилник и ползвайте в рамките на няколко дни.