Традиционната грузинска чурчхела радва големи и малки със сладост, хрупкавост и неповторимата визия на десертен салам.

Когато заговорим за автентични и непроменени сладкиши, които все още се правят, неопетнени от добавките на индустрията, веднага се появява образът на традиционните турски локумчета и българската халва. Ала сред тези любими на децата от едно време десерти, се нарежда и вече малко известната в България чурчхела. Някога се е правила и на родна територия под името балсуджук, ала днес трудно се открива дори в хранителната верига като внос от Грузия. Какво се крие зад името чурчхела, следва да разкажем.

Какво представлява чурчхелата? Това е наниз от ядки с покритие от сладък сироп, изсушен на слънце и вятър и превърнал се по вид в нещо като салам. Наподобява обикновена сушена наденица с дължина между 20 и 30 сантиметра и тъмно кафеникав цвят, който може да излъже неопитното око, че е получен от месен продукт. През 2011 г. е вписан като наименование в патентното ведомство на Грузия, ала традицията му по тези земи е хилядолетна. Първоначално е използван като питателна, здравословна, вкусна, калорична, компактна и неразваляща се храна при военни походи, а днес краси с вида си множество пазари и радва туристите със сладост и автентичност.

Как се прави чурчхела? Сърцевината на чурчхела е наниз от ядки, а външната обвивка представлява гъст гроздов сироп с брашно. Още след обиране на лозята през есента се приготвя сиропът. За него се прави мармалад от грозде и се прецежда, за да няма цели зърна. На следващ етап се пекват за кратко различни видове ядки. Позволено е да се използват и сушени плодове – фурми, стафиди, сливи. Ядките и сушените плодове се нанизват на конец, като между тях се оставят 2-3 см разстояние. Обикновено се приготвят много нанизи, защото готовата чурчхела се хапва през декември, януари и февруари като заместител на естествените пресни плодове и трябва да задоволи търсенето на цялата рода.

Сироп за чурчхела. Половината от получения гроздов сос се подгрява с ½ на себе си брашно. След час греене без да заври, тази смес се добавя към същото количество кипнат и леко охладен гроздов сироп. Ако сортът грозде е твърде кисел, се слага и захар. Нейната добавка ясно ще проличи по побеляването на чурчхела след изсушаване, което наподобява побеляването на луканка в естествено черво. Нанизите от ядки се топят в соса, отцеждат се няколко часа, пак се топят, пак се отцеждат. Повтаря се 5-6 пъти докато дебелината на полепналия върху ядките сос стане около 2 см. После „саламите“ се сушат на слънце и вятър за 3 седмици. Когато са идеално твърди, се прибират на сухо място. В този си вид могат да издържат с години. А колкото повече време минава, толкова по-твърди стават.

Чурчхела днес. От столетия чурчхела е традиционен новогодишен сладкиш в Грузия. Реже се на коси шайби. Сервира се също с кафе или чай като носи сладост на напитката и не изисква добавката на захар. Днес редица фирми са механизирали процеса на производство на чурчхела, но все още високо ценен е автентичният вкус на домашно приготвения продукт. В много от комерсиалните заводи се работи по същата технология, по която е правен десертът едно време. Освен това се осигуряват идеалните места за съхнене. Така чурчхела запазва богатия си набор от витамини и микроелементи, традицията на вкуса си и се създава в количества, които могат да задоволят туристическия интерес.