На Димитровден всеки дом празнува за здраве, плодородие и бленувани наследници.

На 26-и октомври православната църква почита паметта на Св. Димитър Солунски – ревностен християнин и градоначалник на Солун, погубен от император Галерий, заради отказа си да се отрече от Бог, Исус Христос и вярата си. Църковните литургии в чест на Св. Димитър са за реалната историческа личност, ала в България образът му се тачи от народните поверия с редица ритуали за здраве, благоденствие, берекет, ново чадо и посрещане на зимата. В миналото всеки дом е празнувал, независимо дали под покрива е имало именник. Днес повелята предупреждава всеки Димитър и Димитрина, да се подготвят за неканени гости в дома си, по които да вещаят за предстоящата година. Не трябва никой да си тръгва с празен стомах, за да не настане немотия, казва народът.

Какво се готви на Димитровден? Празничната трапеза трябва да е богата, отрупана, пищна. Ако имен ден чества мъж, се прави петльова яхния, ако е жена – гозба с кокошка. Гостите се посрещат с прясна сезонна салата и агнешка курбан чорба. А след основното, се подслаждат със сладки плодови баници, печени есенни плодове, десертно жито. Пие се вино, вдигат се тостове за здраве и мека снеговита зима, която да помогне на житото да израсте здраво и плодовито. Вярва се, че колкото по-пълна е луната в нощта на празника, толкова пълни ще бъдат кошарите, оборите, портфейлите през следващата година.

Гостите на Димитровден. Важно е какъв човек ще влезе в дома на Св. Димитър, защото по него се гадае каква участ очаква семейството. Оставя се на Съдбата да реши и никой не се кани, за да не се насилва късметът. Едни къщи копнеят за гост, пращящ от здраве, други – за богаташи, трети – за красавци. Ако прагът на къщата първа за деня прекрачи чужда жена – деца ще се раждат през идната година в рода. Всеки дошъл трябва да бъде почерпен, независимо дали се харесват качествата и недостатъците му.

На сутринта след Димитровден. А когато хората отворят морни очи и надигнат росни от виното и празника глави на следващия ден, е добре да се подготвят за предстоящите три поредни „миши дни“. Не се ядат сирене и млечни продукти, не се консумират царевица, ядки, жито и тестени изделия – всичко, което привлича мишките, защото се вярва, че ако мишка ги надуши, целия си род ще докара в дома. Мъжете зазидват дупки в къщите си, стягат дома за предстоящата зима, а жените вадят дебелите юргани. Прибират се животните в зимните кошари, изваждат се на достъпно място бурканите със зимнина, вълнените дрехи и чорапи, шапки, шалове и ръкавици.

Свети Димитър в българската митология. Според народното предание Св. Димитър е брат на Св. Георги. Бог им разделил годината на две  половини, като дал на Георги топлата, а на Димитър – студената. Когато острели, те яхнали по кон и потеглили в двете посоки на света – единият да носи лятото, а другият – зимата. Скитали се дълго, докато един ден Димитър видял къща, от чиято стряха капела кръв. Досетил се, че животът на Георги е в опасност и поел в галоп да го търси. Открил ламя, която точно взимала душата на Георги. Тогава Димитър я преборил, но и двамата загубили живота си. Душите им яхнали конете и се възкачили при Бог в небесното царство. Оттогава те си поделят годината, като единият праща от небето слънчеви лъчи и топли дни, а другият – виелици, сняг и мраз. Ето защо с идването на Димитровден се освобождават работници и ратаи и всичко се зазимява до Гергьовден. Професионален празник имат строителите, защото днес те трябва да са завършили дейността си.

Екипър на kulinarno.bg  честити на всички строители, както и на хората с имена Димитър, Димитра, Димитрина, Димо, Димчо, Димка, Димана, Митко, Митка, Митрана, Мито, Мита, Диян и Дияна, както и на техните производни, пожелавайки им здраве, берекет и обич!