Само за четвърт час престой на топлата течност в чашата, в напитката плуват около 10 млрд субмикронни частици.

Натовареното ежедневие на модерния човек поставя на изпитание дори и малките навици като изпиването на някое кафе или чай на спокойствие в домашни условия. Ето защо все по-често се налага да си взимаме любимата напитка за из път – в задръстването, за раздумка с колеги пред офиса, докато чакаме децата да се наиграят на площадката. Ала кафето или чаят в този случай се наливат в пластмасови или хартиени чашки, улесняващи пренасянето. Но този материал е опасен за здравето, алармира индийският изследовател д-р Судха Гоел пред „Study Finds”

Пластмасовата посуда е вредна. Тук спор няма и още в началото на 2010 г. редица проучвания доказаха, че с времето порестата текстура на пластмасата се разгражда в материалите, с които контактува. В случая с чинийки и шашки това е храната и напитката. След това хората я поглъщат и тези микрочастици остават в тялото, тъй като полиетиленът е изкуствен материал, който организмът не познава и не умее да изхвърля. Освен това замърсяването, причинено от пластмасовите отпадъци, се повиши в околната среда – въздуха, почвите и водите и намери още начини, по които да достига до тялото. Ето защо редица фирми вече сервират своите напитки и храни за из път в хартиени чаши и чинии, ползват се хартиени сламки и заместители на пластмасата. Но се оказва, че това е само прах в очите.

Предаването „Как се прави“ по Doscovery Channel обяснява, че вътрешността на хартиените чаши представлява смес от полиетилен и восък. Така течността и мазнината не се пропиват в хартията. Този вариант може да е по-щадящ отчасти за екологичната среда, но определено не и за консуматорът на любимото кафе или чай. Защо – обяснява д-р Гоел в изследването си.

Колкото по-висока е температурата, толкова повече се насища течността с микрочастици. Екипът от експерти под ръководството на изследователя прави множество проучвания върху хартиените чашки. От една страна се наблюдава разпадът на покритието под микроскоп, от друга – количеството на откритите частици в единица течност. Оказва се, че при температура от над 70 C напитка с количество 200 мл. се насища с 10,2 млрд пластмасови микрочастици за 15 минути. Ако температурата е 90 С, количеството се удвоява.

Как влияе микропластмасата на човешкото здраве? Американско изследване от 2012 г. сочи, че човек има средно в себе си около 100 трилиона пластмасови микрокъсчета. Те попадат в тялото чрез солта, морските дарове, месото, пластмасовите и найлоновите чаши, чинии, кутии и фолиа за съхранение. Вредната пластмаса в организма води до намалена плодовитост, мигретични състояния, затлачване на проводимостта на кръвоносните съдове, червата и нервните влакна. Общо взето руши тялото на всички нива от функционирането му.

С какво да се заменят вредните чашки за еднократна употреба? Ако някой успее да даде еднозначно и екологично поносим отговор на този въпрос, може да се превърне в най-известната личност на 21-и век. Ала засега съществуват временни алтернативи, които далеч не могат да покрият огромните консумации, без да унищожат системи и популации. Сред тях е бамбукът, но за да се изработят нужното количество съдове за еднократна употреба за една година от него, е необходимо да се унищожи напълно всичкият бамбук на планетата. Не е тайна, че пандата, символ на WWF се храни единствено и само с бамбук. Така че въпросът за спасяването на Земята и човечеството от собствените му навици, остава отворен.

А на хората им остава само да потърсят временни алтернативи поне за себе си, като носят стъклени вместо пластмасови бутилки с вода и поставят в офиса си порцеланови чаши за многократна употреба, в които да прехвърлят любимата си напитка. Това не е глобално решение, но може да бъде личен избор дали днес да погълнем нови 10 млрд микроскопични парченца пластмаса или не и дали да задръстим планетата с нова доза пластмаса от чашите си за кафе.