Замърсените води и почви слагат в чинията ни по 12 000 микрокъсчета пластмаса годишно.

Морските дарове са полезна, засищаща и нискокалорична храна, но човешката немарливост в глобален мащаб превърна и соленоводното меню в носител на десетки вредности за организма. Почви, въдух и вода вече са наситени с множество видими и невидими с просто око битови отпадъци, които през животинските продукти, с които се храним, се връщат на трапезата ни, а от там попадат и в организма ни.

Учени от Източнокитайския университет в Шанхай, цитирани от в. Дейли мейл публикуваха стряскаща статистика какви отрови поглъща средно човек на година, хапвайки си морски деликатеси и подсолени храни. В доклада на изследователите се изтъква, че вече морската и океанската вода е носител на замърсявания от сякакъв тип, следовалено и всички твари, живеещи в нея, съдържат в организма си вредните частици. А доказателство за този стряскащ факт дават самите животинки, попаднали в китайските лаборатории.

Според проучването пластмасата, изхвърлена пряко и косвено във водната екосистема се разгражда на микрочастици, които обаче не се самопречистват или разпадат докрай. Битовите отпадъци попадат чрез водата в риби, ракообразни, мекотели и всичко, което плува, а оттам месото му се натравя с тях. Публикуваните данни сочат, че човек, който си хапва 2-3 пъти седмично морски деликатеси изяжда за година 11 000 частици пластмаса.

Не само водните обитатели, но и морската сол съдържа пластмасови парченца, установяват изследователите. Напоследък кристалната морска сол стана изключително модерна заради богатството си на микроелементи, с които превъзхожда обикновената готварска. Индустрията бързо се зае да изработва всякакви солнички и посуда, предназначени за улесняване на консумацията на белите солени късчета. Обаче...

Съпоставка между средното количество морска сол, което изяжда човек и средната наситеност на частици пластмаса в килограм сол, добита от морето сочи, че землянина днес си хапва по 1000 парченца пластмаса годишно само от солта. Събрани с онези 11 000 от морските дарове, количеството наистина провокира мислене в насоката как да предпазим планетата от вредното човешко влияние, което в крайна сметка рефлектира върху самите нас и здравето на децата ни.

Следващото проучване, с което изследователите са се захванали, е доказване на съдържанието на пластмаса и в солта, добивана от земни терени. От университета в Шанхай предупреждават, че и този тип източници на соли също са замърсени и на Земята са останали съвсем малко места, от които все още можем да си набавим чиста от пластмасови парченца сол.

Нека всеки за себе си се замисли каква е ролята на човека, запознат с тези данни.

Кликни тук, ако искаш да видиш стотици предложения на kulinarno.bg за рецепти с морски дарове.

Виж тук, ако си заинтересован от нашите рецепти за соленоводна риба.

Ако търиш информация за видовете пласмаса и нивото на вредност на всяка бутилка и кутишка за храни и напитки – прочети тук.