Традиционното българско червено вино се прави от мискет червен, мавруд, памир, рубин и широка мелнишка лоза.

Виното на България е атрактивно за всяка международна изложба, на която се появи. Страната ни може да не се слави с благоприятния климат и хилядите хектари лозови насаждения, с които се гордеят най-големите производители – Франция, Канада и Австралия, но със сигурност успява да се нареди сред челните позиции като за младите реколти, така и за отлежала класика.

В България се отглеждат пет традиционни за нашата родина червени винени сорта грозде, от които се произвежда над 50% от бакхусовия еликсир. Това са червен мискет, мавруд, памид, рубин и широка мелнишка лоза. Различават се както по ареала, в който виреят, така и по дебелината на ципата на зърното, съдържанието на танини, аромата, цвета, периода на зреене, издръжливостта на специфични климатични условия, процента на вода, захарността.

Най-разпространеният винен сорт грозде у нас е червеният мискет, познат в различни краища на страната като Синя теменуга, Турска ружица, ромащина и Търнова. За мнозина звучи странно, но ОТ МИСКЕТ ЧЕРВЕН СЕ ПРАВЯТ БЕЛИ ВИНА. Сортът е къснозреещ и издръжлив на ниски температури, като е разпространен почти във всички крайща на страната. С промишлена цел се отглежда предимно в подбалканските райони, защото вирее добре в камениста почва. Ципата му е среднодебела, обагрена в лилаво. Понякога се забелязват и малки точици по нея. Сърцевината е бледожълта, а самото зърно – малко и плътнонаблъскано върху чепката. Мискет червен дава богата реколта, а виното от него е с цвят на светъл кехлибар и има типичния мискетов аромат.

Маврудът се определя от мнозина почитатели на напитката и винени експерти като най-изискания червен български винен сорт грозде. Той е тъмен на цвят, зрънцата му са покрити с матов налеп, който пада при докосване с пръст. Ципата му е здрава и еластична, а вкусът – неустоимо свеж и приятен със специфичен плодов аромат. Маврудовите вина са с наситен червен цвят, а вкусът им съчетава танинова тежест с дъх на диви плодове. Подходящ е както за направата на млади вина, така и за дългогодишно отлежаване, в периода на което придобива особена тежест. От историческа гледна точка маврудът е един от първите сортове, култивирани на територията на България, като и до днес се отглежда само у нас. Най-големите лозя с мавруд са ситуирани в Пловдивско и по Черноморието.

Памидът е взискателен за отглеждане сорт, от който се правят закачливи вина. Те са полупрозрачни, розови, леки и сладникави и не могат да отлежават. Самият грозд се рони лесно, зрее бързо и пада, затова ревностно трябва да се следи точния момент за прибиране на реколтата. Цветът на зърната варира в червено лилавата гама, като не достига до много тъмни нюанси. Под тънката и лесно разпукваща се ципа се крие сладка водниста сърцевина, богата на захари. Подходящ е и за похапване в свежо състояние поради ниската си киселинност.

Рубинът е друг типичен за България червен сорт грозде, от който също се произвеждат висококачествени вина. Повечето експерти ги предпочитат в отлежало състояние, когато придобият плътен тъмночервен цвят и специфичната танинова сухота и сила на вкуса. Ароматът е жизнен и специфичен, усеща се тежест. Рубинът се отглежда само у нас, но насажденията не са много – ситуирани предимно в плевенско и някои южни райони на страната. Зърното е тъмно на цвят, сравнително едро и сладко. Сортът дава умерена реколта.