Биохраните са лишени от изкуствени химикали и отглеждането им не унищожава почвата и околната среда.

Все по-модерната теория за биохраненето и биоживотът привлича към себе си нови и нови последователи в търсене на най-естествения начин да ядем продуктите такива, каквито природата ги е създала за нас. Повечето плодове и зеленчуци на пазара са с огромни, нетипични вече размери, разкошна визия и понижени вкусови качества. Това виждаме на пръв поглед, а в последствие разбираме, че мнителната им сочност и способността им да не се развалят в продължение на месеци идва от вредните за здравето и природата съставки, с които те са подхранвани, отглеждани и „подобрявани“. Като техен контрапункт се явяват по-малките, често с петънца или нееднаква зрялост от различните страни и определено по-скъпи биохрани, които са с по-малък срок на годност, но само една хапка от тях ни убеждава, че са далеч по-вкусни. За влиянието им върху нашето здраве няма и да говорим – благодат за тялото е словосъчетание, достатъчно да го обясни.

Проблем при биохраните обаче е не само цената, която плаши средностатистическия клиент в България, но и минималното количество продукция, която достига до нашия пазар, като още по-малка част от нея е произведена на родна земя. Факт е, че търсенето на храна с надпис БИО в магазините не би могла да оправдае крупните капиталовложения на производителя и не би гарантирало изкупуването на стоката му.

Затова „Списание 8“ излезе с друго предложение, което е доста по-приемливо за джоба и възможностите на тези от нас, които искат да се хранят БИО. Разбира се работещият човек на средна възраст не може да отделя голяма част от ежедневието си за производство на биомеса, биомлека и биояйца, но може да дари себе си и семейството с природосъобразно отгледани продукти, богати на витамини и минерали и лишени от вредните торове и пестициди. Освен това огромен плюс на биопроизводството е, че то по никакъв начин не вреди на почвата, не я изтощава или лишава от съставките й, а девизът му е „всичко, което изкарваме от земята, трябва да й бъде върнато“. Спазвайки този принцип човек живее в изначалната си симбиоза с природата, като взаимно се грижат един за друг.

Проблем при днешните конвенционални методи за отглеждане на продукция, предназначена за широкия пазар е употребата на химикали – за борба с вредителите и плевелите, за подхранване на растението, за уголемяване на плода и количеството реколта. Тези стимуланти и изкуствени торове от една страна унищовават цели системи не само от вредители, но и от насекоми, червеи, буболечки, които помагат на растението да израстне здраво, а от друга – елиминират безвъзвратно полезните минерали в земята, които би трябвало да поддържат здраво растението. Крайният резултат е изкуствен продукт, расъл нехранейки се със земните блага (защото от многократното третиране, те не са останали), а изкуствено захранван с чужди на неговите ествствени нужди торове. Това обяснява липсата на вкус и девиантните издръжливост и размери на плода или зеленчука.

Последователите на идеята за биоградини в България са мнозина, но те произвеждат само в рамките на нужното им за собственото домакинство. Голяма част от хората имат крайградска къща, вила или просто парче земя от няколко декара, което са се обвързали да обработват по бионачин, за да си отгледат със собствените ръце биохрани и да завещаят на последователите си една неунищожена земя, в която и те да могат да продължат наследственото дело.

Ние от kulinarno.bg, благодарение и на съветите на „Списание 8“ ще ви дадем няколко полезни идеи как да се превърнете от любител-градинар в биопроизводител на плодове и зеленчуци за насъщните си нужди. Като за начало ви трябва „късче“ земя, по възможност по-близо до мястото в което живеете. Подходете към нея с идеята, че тя е приятел, а не обект на експлоатация. Ето и няколко принципа на самото биоотглеждане на биокултури.

1. Не използвайте изкуствени торове. Има няколко вида наторяване, към което можете да се обърнете. Едно от тях е животинските екскременти. Особено кравешките са способни да подхранят почвата за години напред. Добре е обаче да ги редувате и с други (птичи например или от дребен рогат добитък), които ще внесът разнообразие чрез съдържанието си. Друг вид естествена тор е запарката от коприва – залейте набраното парещо растение с вряла вода и когато изстине, полейте културите с нея.  За да върнете в земята всичко, което сте взели от нея, не изхвърляйте на зеленото сметище стръковете от бобови растения, домати и др., просто ги върнете обратно в почвата, където ще изгният и ще подхранят. Можете да прилагате метода и за подсилване на многогодишни растения или овошки, като заравяте ненужните остатъци от обраната реколта около стеблата им. Методът е познат като МУЛЧИРАНЕ.

2.  Редувайте културите. Доказано е, че всяка от тях има специфични нужди и черпи от почвата точно определени съставки, за сметка на други. Трите най-важни за растенията съставки на земята са азот, фосфор и калий, а нейното богатство се определя и от количеството хумус. Затова засадените всяка следваща година в нея растения трябва да са с различна дължина на корена (така ще черпят богатства от различни пластове) и да имат нужда от различни вещества от отглежданата култура през миналата година. Така почвата ще се самовъзстановява по естествен начин. За привържениците на идеята е съставена специална таблица кои растения се комбинират в отглеждането през различните години.

3. Не пръскайте с препарати против плевели и вредители. Оставете на природата сама да свърши работата си. Повечето от химикалите унищожават не само обекта срещу когото са насочена, а цяла малка екосистема. Ако имате листни въшки, знайте, че всяка калинка изжда по 40-50 от тях на ден. Пръскайки срещу унищожаващите листата вредители, рискувате да избиете и всички калинки в околността, както и редица насекоми, които ще допринесат за опрашването на цветовете. Друг интересен факт е, че колкото и да са вредни червейте, те разрохкват почвата, позволяват на кислорода да минава през нея, а той е в основата на процесите на гниене и образуването на хумус. Така че не е нужно да изтребим червейте до крак.

Идентичен е и проблемът с плевелите – вредни за едно растение, те подготвят благоприятна среда за друго. Затова ги късайте на ръка. По този начин не ги убивате за винаги, както става с употребата на химикали срещу тях. Замислете се, че природата си е направила сметка как едно растение да не унищожи до край друго и ако плевелите бяха наистина толкова силни, колкото ги представят конвенционалните земеделци, то днес вече нямаше да има култивирани култури. Вместо това, в гореспоменатата таблица, която лесно ще си намерите по книжните тържища и особено в магазини за земеделска литература, е описано как някои домашни растения гонят по естествен начин някои плевели. От вас се иска да решите каква култура ще отглеждате през следващата година на това място и в предходната да засадите онази, която ще пропъди ненужните бурени от земята.

4. Правете тесни лехи. Този метод става все по-модерен и се базира на разбирането, че в една градина всяко растение иска да граничи с края на лехата, за да има възможно най-голяма възможност за развитие нагоре и настрани. Коренът му копнее за същото, така че направете реда с ширина от около 50 см. и садете по два стъка на ширина.

5. Не оставяйте земята гола! Това е последния закон на биопроизводителите. Когато не се обработва, тя се спихва, втвърдява и губи способността си да се регенерира. Вятърът и живите организми я изпиват и я правят неплодородна. Ако нямате време да се грижите за нея, цветята, храстите и билките са добра алтернатива да не я загубите като приятел.