На Черешова Задушница душите на починалите се подготвят за преминаване в Небесното царство в утрешния ден – Петдесятница.

Тази събота – 6-ти юни 2020 г. почитаме паметта на починали близки с Черешова Задушница. Това е християнска традиция за преминаването на душите в Небесното царство и втората от четирите за годината задушници. Чества се на 49-ия ден от възкръсването на Христос, затова датата е различна всяка година. Нарича се Черешова, защото по нейно време зреят черешите, които са задължителен елемент от приготвяните в този ден подавки.

Вярвания на Черешова Задушница. Денят е паметен, защото се вярва, че след него душите на починалите през изминалата година могат да прекосят границата на небесните сараи. На следващия ден – Петдесятница – порталът за преминаване в отвъдното се отваря и всички скитали се духове на мъртви хора, отиват във вечното царство, където ще намерят покой. Затова и Черешова Задушница е последния ден, в който живи и мъртви могат да имат връзка помежду си. А дълг на живите е да изпратят подобаващо своите обичани хора, които вече не са тялом между тях.

Какво се прави на Черешова Задушница? Рано призори или късно от предишната вечер се замесва обреден хляб. Преди първите лъчи на слънцето се сварява поменно жито, като в миналото първата шепа от него се е хвърляла на кокошките с вярата, че щом изкълват зърната, смърт в дома няма да има до следващата Задушница. На някои места в страната след това се коли кокошка и се слага да се вари за поменно събиране на роднини на обяд или вечеря. В други краища се месят сладкиши за подавка към питката, житото и черешите.

Приготвяне на подавка за Черешова Задушница. Това са индивидуални порции, които се дават както на близки, съседи и познати, така и на непознати скърбящи, срещнати в църквата или на гробището. За Черешова Задушница задължително има череши, обреден хляб и обредно жито. Може да се допълни с тестено печиво. Актът на подаването представлява приканване на околните да се помолят за душата на починал близък през изминалата година. Затова при приемането се казва „Бог да прости“ и е етично да се попита за името на загиналия, ако той е непознат.

Ходене на гробища и в църквата на задушница. След разпределянето на подавките сутринта на Задушница, се отива на гроба на починал близък. Молитвите се отправят на ум, за да може в тишината душите да се отправят към Божието царство. На гроба се оставя подавка и се прелива с вино на кръст. Вярва се, че ако човек се задълбочи в мислената си молитва, ще може за последен път да контактува с починалия преди да премине духът в отвъдното. След това се ходи на църква, където пак в тишина се коленичи, пали свещ и се отправят още молитви. Събира се орехова шума.

Орехова шума на Черешова Задушница и Петдесятница. Следващият ден след Черешова Задушница е Петдесятница (петдесетият ден след Възкресение) и на него вратите на Небесното царство са широко отворени, за да влязат всички скоропочинали. На гробовете се постила орехова шума, в храмовете се освещават орехови листа или се украсяват църкви с тях. Вярва се, че тази сянка, символ на уюта, ще помогне на загубените души да намерят покой.

Траурен обяд и траурна вечеря на Задушница. След ходенето на гробища и църква близките на починалия се събират на траурен обяд или траурна вечеря. Яде се в пълна тишина, като се поднася обреден хляб, жито, варена кокошка(http://www.kulinarno.bg/recepta/-9462), вино и череши. Първата хапка и глътка се поставят на земята, за да отидат те при починалия. Позволени са разговори за спомени с човека, който вече не е сред живите. Вярва се, че духът му може да дойде и да послуша за последен път близките си.

Камбаните на Черешова Задушница бият траурно, а в храмовете се четат молитви за починалите. В тези дни не се организират празненства и забави, не се извършват венчавки и кръщенета.