На Сирни Заговезни се иска прошка, децата изпълняват ритуала амкане, а жените готвят баници и яйчени храни.

На 14 март 2021 година е Сирна Неделя, наричана още Сирни Заговезни, Сирница, Прошки или Поклади. От вечерта на този ден започва Великият пост - най-дългият религиозен пост за християните, който тази година продължава от 15 март до 2 май. Сирница поставя края на т.нар. „сирна семица“, през която вярващите не консумират месо, ала все още е позволена храна от животински произход като яйца и мляко. Последващият пост е строг, забранява освен каквато и да е храна от животинско естество, също консумацията на алкохол и твърде много мазно.

Големи сбирки и народни обреди изпъстрят Сирница. За съжаление епидемичната обстановка няма да позволи на българите да се веселят подобаващо, изпълнявайки редица ритуали на Сирница. През целия ден роднини и приятели се срещат, за да си поискат прошка и да влязат с чиста душа в пречистващия пост. По правило по-младите искат от възрастните да простят делата им, а помоленият отговаря „Просто да ти е“. На хълм над населеното място се пали голям огън, за да пречисти пламъка злините и лошотията от хората. Едни го прескачат, други танцуват около него, а младежите палят направени по-рано през деня стрели и се отправят с тях към дома на харесваното момиче.

Ритуали за любов на Сирни Заговезни. Девойките чакат в дворовете си да получат стрела от възлюбения или дълго бленуван ерген. Всяко момче има право да изпрати повече от една стрела, а момата, събрала най-много огън в двора си, се признава за най-хубава и желана невяста. На Сирница обаче влюбените се разделят. Тези, които не са сключили брак, отиват не в общ дом, а всеки в бащиния и не се срещат до Великден. Вярва се, че през това време ще осмислят чувствата си, ще се смирят и ще вземат решение дали да продължат връзката си. В дните до Великден е забранено сключването на църковен брак и кръщенетата. Счита се, че ако младите не са се решили да се оженят досега, може би няма смисъл въобще да го правят, вричайки се пред Бог.

С каква храна се изпълнява ритуалът амкане? Наричан още хамкане, този обред е особено забавен за децата. На червен конец се завързва варено яйце, парче сирене или бяла халва. Всяка от избраните храни се използва в определени части на България, като сиренето отговаря на името на празника, яйцето е символ на предстоящия Великден, пък халвата е сладка радост за децата, участващи в амкането. Другият край на конеца се завързва за пръчка или за лампата, след това конецът се завърта в кръг, а децата, с хванати ръце зад гърба ръце, се опитват да отхапят висящото и мърдащо лакомство. Вярва се, че дори и само зъбче да опрат в него, от здраве няма да се отърват. Победител е този, който успее да отхапе най-голямо парче или въобще цялото лакомство. След играта жените палят червения конец и гадаят за предстоящата година по начина, по който гори. Ако пламъкът е игрив и гори бързо, хората ще се радват на плодородие и берекет, ако припуква, на сватба ще се подскача. Ако тлее или угасне, беда очаква близките и дома.

Какво се готви на Сирни Заговезни? Жените трябва да се разготвят отрано, защото през дома им може да минат много роднини и приятели. Яйцата и сиренето са двата традиционни продукта на празника. Правят се баници, омлети и бъркани яйца, печени яйца, салати с варени яйца и сирене. Меси се обреден хляб, пие се вино, а за десерт се сервира бяла халва.