Музика и звънци гонят болести и зарази на Св. Антон. Не гответе варива, да не ви настигне Баба Шарка.

Денят на Свети Антон (Антоний – 17- януари) по традиция в България е огласен от песента на медени звънци. Още взори животните в обора се окичват с чанове, а и хората взимат по един в ръка, за да прогонят всяко зло, което се изпречи на пътя им. И ако днес в натоварения градски делник се чуват автомобилни клакосони и по нищо не личи, че е празник, то едно време селата буквално са пеели от медени звънчета.

Антоновден е празник на меда, на стадата, на християните, занаятчиите, здравето и не на последно място на всички, носещи производни на светеца имена. Св. Антон е историческа личност, живяла през III век в Египет. В края на юношеството си Антоний губи своите родители и наследява имането, събрано от занаятчийската си рода. Дарява го обаче на църквата и на библиотеки, от които започва да черпи знания и книжовен опит. Историците го описват като ерудит със завидно здраве и физика, доживял до 105-годишна възраст и станал известен със скромния си живот, заразяващото си пламенно слово и атлетичното си тяло, останало младо до последния му дъх.

Свети Антон в България. Според родния фолклор той е ковач, брат на Св. Атанас, чиято памет се чества ден по-късно. Изработвал звънци от мед, чиито звук се разнасял далеч из полята и планините, гонейки всички болести и зверове. Бог го надарил с целебна сила, а всичко, което Антон направел в работилницата си, се превръщало в магически закрилник на притежателя си. Затова по традиция на Антоновден се яде мед и се слуша музика за здраве и дълголетие.

Кулинарни традиции на Антоновден. Още в ранни зори, докато мъжете кичат добитъка и обора със звънци и пеят песни, жените, също с песен на уста, замесват две погачи. След изпичане ги намазват обилно с мед и едната се прибира на тавана, за да пази дома от вмъкване на болести и неволи. Другата се чупи за закуска или се пази на празничната трапеза. Готвят се медени сладкиши, плодове с мед и се яде хляб с мед и масло. Децата ближат мед директно от гърнето. И месо да се пече, все с медена коричка се прави – гласи поверието.

На Антоновден НЕ бива да се ядат зърна и семена. В родния фолклор те са символ на Баба Шарка. Ако на този ден на трапезата има боб, леща, грах, ориз – шарката ще хване член на фамилията. Дори и на животните не се дава зоб, а само сено и клони.

На Антоновден имен ден празнуват всички, кръстени Антон(ия), Антоан(а), Антонина, Дони, Дон(н)а, Драгостин(а), Тони, Тоня, Дончо, Тончо, Тонка, Тинка, Томас. Професионален празник пък имат ковачи, железари, ножари и налбанти (занаятчии, подковаващи добитък). Екипът на kulinarno.bg честити празника с пожелание за здраве и сладък като мед живот!