На Антоновден замесете сладкиши с мед и не гответе варива.

На 17-и януари Българската Првославна Църква чества деня на свети Антоний Велики. Историята разказва за млад ковач със златни ръце, който губи родителите си. Изкараните от труда му средства заедно със завещанието на предците си той раздава на бедните и се посвещава на християнската вяра. Според легендите всичко направено от него носи здраве и дълголетие, затова и хората с неговото се име се смятат за покровители на болните и пазители от зарази.

Легендата за Свети Антонии разказва, че лично Бог го дарява с дарбата да лекува, благодарение на която изцелил стотици вярващи. Талантлив в ораторското слово, така както и в обработката на желязо, той спечелил важен словесен дуел с еретици, въпреки че бил на преклонна възраст – 104 години. Успял да спечели още последователи на християнската вяра само с думите си, а мнозина се възхитили от физиката и силата на толкова стар мъж.

Българската традиция на Антоновден преплита роден фолклор с църковни вярвания. Свети Антонии е наречен Антон и също е талантлив ковач, който има брат – Атанас (двата празника са съответно на 17-и и 18-и януари). Те правили звънци за добитък, чиито звук бил така благозвучен, че гонел болести и зло. След като стадата, окичени с техните звънци се предпазвали от всяка болежка и твар, хората започнали да ги окачват и по вратите си, та да бъдат здрави и закриляни. Заради звънливата песен двата дни са наречени „сладки и медени“.

На Антоновден се готвят сладкиши. Месят се две питки с мед – една за семейството, съседите и приятелите, а друга се затваря да стои на тъмно. Вярва се, че медената храна, като звука на звънците, е способна да прогонва всяка болест. Питката на тъмно се скрива в мазе или таван, че там още да се уплашат болестите и уроките и да не  влизат в семейството. Раздават се също сладкиши и меденки на всеки, който дойде у дома.

Гледайте как бългаски баби месят бонбони от мед - най-подходящия сладкиш за Антоновден и Атанасовден

Вижте Домашните меденки на kulinarno.bg

На Антоновден и Атанасовден НЕ се готвят варива. В миналото за тежки болести са приемани шарката и чумата. Сподет традицията ситните зрънца символизират пъпките, а по-големите – раните по тялото. Именно тяхната поява не бива да бъде предизвиквана в сладките и медени дни, защото от тези 48 часа зависи каква болежка ще сполети челядта през цялата година. Добре е хората с рискови професии да не работят на тези празници. Прието е, че на Антоновден и Атанасовден професионален празник имат ковачи, железари, шивачки и налбанти (хора, които подковават добитък).

Екипът на kulinarno.bg честити празника на Антон(ия), Антоан(а), Антонина, Дони, Дон(н)а, Драгостин(а), Тони, Тоня, Дончо, Тончо, Тонка, Тинка, Томас, като им пожелава да носят името си с гордост и чест и да го чуват от околните само за добро!