Иновативният японски сладолед с ягоди не се топи в жегите.

Несъмнено един от най-любимите вкусове на лятото е този на сладоледените десерти – разхлаждащи, ароматни и с неповторим дъх на свежест. Но както всяко удоволствие, така и сладоледените емоции имат своя минус – малко след като бъде изваден от опаковката, налят в чашката или фунийката или пък хванат за клечката, сладкишът започва да се топи. А с топенето си цапа навред деколтета, дрехи и дори покапва наоколо, превръщайки консумацията си в неугледно улавяне на полувтечнени струйки десерт.

Щом започне да се топи сладоледът, яденето му се превръща от удоволствие в мъчение. Вече не можем да се препичаме на слънце или да седим на полусянка и лежерно да си близваме от сладкиша. Настава момент да се действа бързо, а именно да се излапа втечняващия се сладолед възможно най-скоростно, за да се минимализират щетите от разтичането му. А бързото хапване на студения сладкиш може да навреди на гърлото, особено при най-верните фенове на сладоледа – децата. И така насладата от един приятен и бленуван сладкиш завършва с ангина или омазани дрехи. Понякога и с двете.

Може ли да се направи сладолед, който не се топи? Принципно е възможно, отбелязват сладкарите, като обясняват, че текстурата на широкоразпространените сладоледи се получава благодарение на добавката на подобрители от вида на гумите – най-често гума ксантан или гума гуар. Именно те допринасят за приятната масленост, с която сме свикнали да хапваме сладоледите. Ако се прекали с тяхното количество, текстурата на сладоледа става доста издръжлива на топлина, но не достатъчно. Пък и сладкишът се превръща в доста вредно ястие. Затова се избира консенсус между количеството добавена гума и издръжливата цялост на десерта.

Японци по случайност откриха как се прави натурален сладолед, който не се топи. Това е красив разказ за щастливата случайност. Местен сладкар е натоварен със задачата да изобрети десерт, в който да се използват голямото количество ягоди от териториите, засегнати от земетресението и цунамито през 2011-а година. Идеята е чрез закупуването на плодовете да се подпомогнат пострадалите местни фермери. Готвачът решава да направи ягодите на сироп, който да използва в сладкиши.

Тогава открива, че полифенолът в ягодите втвърдява кремовете. Следващата идея е да опита да миксира ягодовия крем със сладоледена смес. И тогава се случва чудо. След затопляне сладоледът запазва първоначалната си форма. Оказва се, че кремът буквално трябва да се кипне, за да се разпаднат образуваните от полифенолите връзки. А тази температура трудно се достига в естествена среда.

Днес ягодовият сладолед е хит в Япония. Той се предлага от контейнери и във фунийки. Може да се хапва бавно и спокойно, без да застрашава дрехите. Малчуганите пък лесно изчакват десертът да повиши температурата си, за да не си навлекат проблеми с гърлото. Човек сам избира температурата, с която му е най-приятно да се наслаждава на десерта си, като спокойно го изчаква да стигне до състояние „приятно хладен“. Освен това остатъците могат да влязат в хладилник или фризер и след това да се сервират в първоначалния си вид. Единственият минус е, че всеки от тези сладоледи задължително има ягодов нюанс на вкуса.