Недостигът на магнезий води до сънливост, отслабване на костната и имунната система и ни кара да се чувстваме угрижени и нещастни.

Живеем в свят, който все повече възпрепятства възможностите ни да се храним природосъобразно и да доставяме чрез ядене на тялото си нужните му елементи, за да функционира то правилно в стремежа си да се предпази от заболявания и да постигне здравина, устойчивост и сила. Продуктите, с които готвим, често са лишени от редица свои полезни съставки, премахнати заради начина на отглеждане, процеса на производство или химичната и термична обработка, през която са преминали. Затова хората днес все повече страдат от заболявания и дискомфорт, свързани с недостига на витамини, фибри, минерали, като за тяхна сметка се натрупват разрушителни токсини.

Увеличава се многократно в последните години броя на хората със здравословни проблеми, причинени от липсата на магнезий, твърди д-р Мария Николова – специалист по храненето от Медицинския университет в София в интервю за „Списание 8“. Тя обяснява, че магнезият е четвъртия по важност минерал в структурата на човешката клетка след калция, фосфора и калия. Той се грижи за повишаването на броя на белите кръвни клетки, които от своя страна са най-силния борец с възпаляванията на тялото.

Магнезият се съдържа в организма под формата на положително заредени йони, които поддържат електрическото равновесие и подпомагат движенията на нервните импулси. Т.е. всичко, което усещаме, виждаме и възприемаме е благодарение на този минерал. Той благоприятства гладкото протичане на метаболитните процеси; участва пряко в повишаването на еластичността на ставите, хрущялите, костите и стените на кръвоносните съдове. Под неговото въздействие се усвоява калция – елементът, определящ здравината на костите и тяхната устойчивост. Доказано е, че венозното инжектиране на магнезии до 24 часа след претърпян инфаркт увеличава шансовете за оцеляване на хора със запушване на коронарната артерия с между 50 и 80 процента.

Достатъчното количество на магнезий в организма ни кара да се чувстваме бодри и отпочинали, предпазва от развитие и задълбочаване на диабет – проучване показва, че 80% от диабетиците са с понижено ниво на елемента. Той се усвоява чрез тънкото черво, натрупва се в костната система и се отделя от бъбреците. Пренасищането с магнезий е рядко срещано явление, което в голяма част от случайте се дължи на проблеми с бъбреците. За сметка на това неговият недостиг в последно време е причина за множество заболявания на костната, кръвоносната и нервната система. Той е най-силното невредно успокоително, което човечеството познава, а още от древни времена е обявен за елемент на столетниците.

Проблемът с недостига се корени в липсата на разнообразно хранене и обработката, през която минават продуктите, богати на безценния минерал. Чрез полирането, олюспването и обработката на индустриалните ориз и жито, тези богати на магнезий култури се лишават до над 80% от него. Термичната обработка е убиец на минерала, а неговата разтворимост във вода, го отмива при варене. Унищожително му действат кафето, алкохолните и тонизиращите напитки и цигарите.

Дневната препоръчителна доза за прием на магнезий за възрастни мъже е 330 мг, а за жени 280 мг. Количеството обаче е строго индивидуално и зависи от хранителните навици, както и спортната активност. Доказано е, че при потене елементът напуска тялото през порите. „Списание 8“ публикува списък с храни, от които можете да си набавите минерала. В 100 г тиквено семе се съдържат 532 мг магнезий. Богати на него са и черният шоколад (327 мг), бадемите (300 мг), бразилският орех (225 мг), сусамовото семе (200), фъстъците (183 мг), пшеницата (173 мг), копривата (162 мг), орехите (158 мг), пълнозърнестият ориз (110 мг), магданозът (96 мг), пълнозърнестият хляб и спанака.

Специалистът допълва, че разнообразното и природосъобразно хранене е добър гарант, че тялото ни ще получи нужните за правилното си функциониране минерали, затова е важно да не пренебрегваме желанието за хапване на нещо различно и вкусно.