За да е истинска една пица в нея задължително трябва да има босилек, моцарела и домати, както и да е изпечена на висок градус.

Пицата е основна част от седмичното меню на модерния човек, който в забързаното си ежедневие често пъти хапва на крак, в заведения или предпочита да сготви това, което ще му отнеме най-малко време. От плоския хляб с изобилие от разнообразни продукти, запечени върху него ни дели едно телефонно обаждане или просто думите „Една пица, моля“.

Тя, заедно с пастата, е и една от емблемите на Италианската кухня, като е само въпрос на фантазия и предпочитания с какво ще си я хапнем. Оказва се обаче, че при появата си тази бърза храна нито е била толкова богата и разнообразна, нито се е родила в Италия.

Била е позната още от древността като е спорно дали се е зародила в Древна Гърция, на Арабския полуостров или на територията на днешна Франция, където хората са си пекли плосък хляб, а после са го поливали с масла, билки и подправки.

В началото на XVIII век печената на пещ питка се превърнала в предпочитано ястие за бедните хора в Европа, станала обект на търговия и се продавала широко по пазари, гостилници, площади и всякакви масови мероприятия на Стария Континент. Легендата разказва, че един ден съпругата на италианския крал Умберто I – кралица Маргарита излязла със свитата си на разходка и била пленена от аромата на топлия хляб с благоуханни билки и масла, който хората масово ядели по улицата.  На следващия ден тя помолила един от най-добрите дворцови готвачи – Рафаеле Еспозито – да й направи специален хляб, като този, който се продава извън стените на двореца. Трогнат от желанието на Маргарита, той решил да превърне питката на бедните в достойно за кралска особа ястие, затова добавил босилек, моцарела и домати, подреждайки ги като италианския трибагреник. Без да осъзнава Рафаеле останал в историята като първия пицар, направил една от най-емблематичните и до днес вегетариански пици – Маргарита.

Неговото откритие започнало да се разпространява във все повече и повече италиански градове, където хората експериментирали с продукти, традиционни за местната кухня – различни видове сирена, месо, морски дарове, гъби, по-късно и яйца и плодове. Но основата останала една и съща – босилек, моцарела и домати – в цветовете на италианското знаме. Затова и познаната от векове печена плоска питка се превърнала в национално ястие за хората от Ботуша.

Днес вече се срещат най-различни пици, като оригиналността им се оценява от абстрактната съставка – фантазия – но за истински се считат само тези от тях, които имат трите основни съставки, с които ги е създал Рафаеле Еспозито и са изпечени на висок градус, както са се правили едно време.