Колкото по-слабо надушваме аромати, толкова повече прекаляваме с храната.

Човек приема храната като съвкупност от дразнители на сетивата. Веднъж ние я гледаме, и дори и да се намира зад витрина, без да можем да я помиришем, си представяме вкуса й според продуктите, които си личат в ястието. Колкото по-красива е, толкова по-апетитна ни се вижда. На второ място е миризмата. Дори и със затворени очи можем да подушим хубавото ястие, а информацията, която достига до мозъка кара стомаха и слюнните жлези да отделят сокове. Чувстваме се така, сякаш хапката е попаднала в устата ни, а не просто е възприета чрез обонянието. А когато вече наистина я вкусим, рецепторите по езика успяват да обрисуват докрай цялостната картина.

Днес ще се спрем по-конкретно на обонянието като фактор при яденето и ще обясним защо то е така важно за целия процес на поглъщане и разграждане на храна. Оказва се, че природата си знае работата като разполага носа точно над устата. Още преди поглъщане на хапката храносмилателната система търси информация за нея, за да знае на първо време какъв тип сокове да отдели за разграждането й. В момента, в който носът даде тези данни, още преди да сме опитали храната, вече е стартирала подготовката за разграждането й.

Важно е да не миришем храна без да я ядем, защото стомахът отделя сокове за разграждането й, но когато тя не попадне в него, алкално-киселинните течности атакуват директно стомашните стени. Чести случаи от типа могат да доведат дори до заболявания като гастрит и язва.

Обратното, ако малко преди да консумирате храната, я помиришете, ще си гарантирате по-лесно и бързо разграждане. Така няма да усещате типичната тежест след ядене, а и ще качите по-малко грамове, защото енергията ще бъде правилно усвоена и пренасочена за изразходване. Освен това тялото ви ще има шанса да се радва на всички полезни вещества, които се съдържат в ястието, с по-малък риск те да напуснат системата, без да могат да укажат благотвроните си влияния.

Наскоро учени установиха още една важна взаимовръзка между помирисването на храната и наднорменото тегло. Според експертите колкото по-слаборазвит нюх има човек, толкова по-склонен е да преяде. Тялото търси букета от аромати като информация за очакващото го блюдо и щом не го намери, то иска да разбере повече за него чрез вкусовите рецептори. Така ни подтиква да направим първата хапка. Тя обаче също не успява да задоволи ароматните търсения и правим трета. Този процес продължава двадесет минути.

Ще попитате защо точно толкова – ами това е времето нужно на стомаха да изпрати информация за храната до мозъка. Ако чрез помирисването данните пристигат между 2 и 4 секунди, то за вкусването са необходими 20 минути или 1200 секунди. А за това време може да бъде изядено наистина голямо количество. Тук в порочния кръг ни вкарва отново ума, защото в момента, в който не разбере чрез носа каква храна точно получава тялото, активизира „помощни“ средства като бързо ядене на големи хапки, с цел по-бързо разбиране състава на блюдото. Сещате се обаче при подобен тип хранене колко по-голямо количество се изяжда и колко по-трудно се разгражда то.

Затова преди ядене отпушете хубаво носа си и помиришете какво се крие под капака.