Първично хората предпочитат богати на мазнини и захари ястия пред полезните салати и растителни продукти.

Всеки, който е бил на диета, е усещал колко много липсват вредните храни в менюто. Няма какво да се лъжем – полезната храна не е толкова вкусна, колкото вредните, но и апетитни ястия. Трябва голяма психологическа нагласа за самоубеждаване, че чипсът от краставица или пресен морков (нарязани на шайби или гредички пресни зеленчуци с малко сол) е също така вкусен, както и картофените еквиваленти. А какво да говорим за избора на салата пред вкусен сандвич или любимата пица? Или пък кофичка кисело мляко пред парче торта или шоколадов кекс. А кое ви изглежда по вкусно – шепа сурови ядки или шепа бонбони?

След като Природата си знае работата, тогава защо е създала човека така, че да харесва вредната храна? На този въпрос отговарят авторите на Be Amazed, като откриват изследване за влиянието на вкусовете на праисторическите хора върху съвременния човек. Оказва се, че влечението към богато на мазнини, захари и калории меню е заложено от пещерните ни предци.

Растителноядните племена от миналото са имали нужда от много енергия. Средният им разход на калории е бил по-голям отколкото на наследниците им днес. За сметка на това менюто им е включвало предимно плодове и зеленчуци, някои семена и рядко месо – когато уловът е успешен. За да имат енергия да живеят и да се размножават, те е трябвало да наблегнат на по-калорична храна, която дава повече енергия. Такива ястия са мазнините и въглехидратите. За да ги предпочитат за хапване, е нужно да ги усетят като по-примамливи на вкус.

Полезните соли и микроелементи пък имат солен вкус. Във варианта с пещерните хора не е имало нутриционисти, които да обяснят, че здравината на костите, ставите, правилният растеж и развитие на детето и плода в утробата на майката зависи от достатъчното приемане на жизненоважни микроелементи. Човек е трябвало да усети нуждата си от тях по вкуса и да ги предпочете. Ето защо днес обичаме да си хапваме и соленичко.

Днес мазнините, солта и въглехидратите са променени от хранителната индустрия. За да бъдат продуктите по-изкушаващи и неустоими за купувача, те трябва да са вкусни, което означава - да са пребогати на мазнини, захари и сол. Затова във вредната храна има много подсладители, подобрители на вкуса и различни мазнини – доста по-вредни от заложените в даровете на природата и месата. Рафинираните олио и палмова мазнина, бяла сол и захар правят храната вредна, но тези продукти са произведени от индустрията, а не се намират свободно в Природата. Ето как човекът сам е превърнал любимата си и нужна храна във вредност.

Как да надхитрим апетита към вредна храна? Be Amazed предлагат практична идея. Ако даден полезен продукт не ви изглежда достатъчно апетитен, по-добре го подсладете или осолете, вместо да изберете директно вредния му еквивалент. Звучи странно, но няма спор, че една дори и леко пресолена салата е доста по-полезна от един сандвич. Или подсладено кисело мляко пред торта. А добре овкусените ястия са далеч по-привлекателни от неподправения им вариант. Също можете да лишавате вредната храна от подправки. Пържените картофки без сол няма да ви привличат така силно.