Екип от български специалисти откри, че от ненужните оризови люспи можем да произвеждаме чипове, керамика и водни прочистватели.

Напук на всеобщото мнение, че в България да си научен работник е професия, близка до това да се блъскаш с вързани зад гърба ръце в бетонна стена, екип от БАН направи сензационно откритие, което ще ни помогне едновременно да се справим с тонове отпадъци, застрашаващи околната среда, превръщайки ги по природосъобразен начин в полезни за хората и икономиката ни продукти. Звучи невероятно, но пред страната ни се открива възможността да сътвори чрез собствена суровина компютърни чипове, висококачествена керамика и дори абсорбент за тежки метали и нефт, който да прочиства водата.

Ръководителят на екипа – доц. Иван Узунов разкри пред „Списание 8“ хуманните мотиви, накарали хората му да потърсят алтернативно решение за вкарване в приозводствен процес на един от големите хранителни отпадъци в национално и световно ниво – а именно – оризовите люспи.

Оризът е една от най-консумираните култури в световен мащаб, обяснява той. Но малцина знаят, че за да достигнат зърната от стръка до домакинствата ни, те минават през преработка, която се състои в олюспването им. А обелките представляват 20% от общото тегло на обраната реколта. Остатъкът е нискокалоричен, затова не може да бъде впрегнат във вторично производство – нито в храна за хората, нито в животински фураж. Световната практика е той да се изгаря, но самият процес изпраща в атмосферата множество замърсители, а след него остава немалко количество твърди частици, които отново са неупотребяеми. Според данни на БАН на Земята всяка година при производството на ориз се изхвърлят над 130 млн. тона люспи.

В България се отглеждат 78 хил. декара от зърнената култура, предимно концентрирани на територията на Горнотракийската низина. Ценната съставка в на пръв поглед абсолютно ненужните обелки на ориза е силициевия диоксид, който е до 30% от люспата. В сетовен мащаб неговата най-честа употреба е при създаването на платки, панели и чипове (всички сме чували за силиконовата долина) и като основа за направата на керамика. Екипът на доц. Узунов доказва, че при извличането на силициев диоксид от ориза вредата върху природата е минимално съизмерима от тази при горенето. Процесът е чист сам по себе си, а освен това е и достъпен като цена. Твърдението важи в пълна сила и при направата на керамични предмети.

Друго производство, в което могат да бъдат мобилизирани отпадъците е на абразивни предмети, които биха имали силно абсорбиращо качество и по-точно, поставени във вода, те могат да изсмучат от нея замърсявания, тежки метали и нефт. А подобно откритие в епохата на все по развиващо се и с безвъзвратни последствия унищожаване на природата е животоспасяващо за цели екосистеми, включително и за нас – хората.

С по-малка екологична важност, но също добро решение на проблема с експлоатацията на оризовите люспи е използването им за направата на силициев диоксид, употребяван в строителството като съставка на цимента, обяснява доц. Узунов.

Благодарение на неговия екип се оказва, че решение на един глобален съвременен процес има. Учените са свършили своята работа, сега реализацията на поставените цели е в ръцете на държавата. Остава ни да се заредим с оптимизъм и отново да чакаме нещо да се случи.