Как ни лъжат за качеството на меда и как можем да финтираме некоректните търговци.

Медът е хранително природно лекарство, а алтернативната медицина, наречена апитерапия твърди, че всяка болежка може да бъде изцерена с мед. Дали е вярно или качествата на пчелния продукт са преувеличени, нека всеки прецени за себе си, но полезните свойства на наричания в Древността „хранително злато“ сладък сироп са безспорни. Сякаш този дар от работливите пчелички няма минус предвид, че е много приятен на вкус, цената му не е удивително висока, лесен е за намиране и е изключително полезен за всеки чарк от човешкото тяло. Къде тогава е проблемът?

През последните години популацията на пчелите драстично намалява, защото работливите ципокрили насекоми измират при контакта с някои пестициди и торове, оказват се неиздръжливи към иновационните препрати за обработването на земеделски култури и дори към лъченията на клетките на GSM-операторите. Така в България, а и в световен мащаб животинките, създаващи една от най-полезната храна за човека са застрашени от изтребване. Броят на кошерите намалява, продукцията намалява, а консумирането се увличава, защото хората искат да живеят здравословно. Затова производителите на мед намират пътечки по които да увеличат количеството на стоката, но това уви е за сметка на нейното качество. Потребителите от своя страна разчитат, че с купеното бурканче мед ще направят добрина за тялото си, но и тези надежди могат да се окажат неверни. Затова днес ще си поговорим какви са най-честите търговски трикове с мед и как можете да проверите дали сте попаднали на нелоялен продавач.

1. Мед от пчели, захранвани със захарен екстракт. За да могат насекомите да произведат по-голямо количество мед, пчеларите поставят около кошерите захарни сиропи, които пчелите събират и преобразуват в първичен мед. Тук липсва цветния екстракт в състава на сладкия сироп, който е заменен с далеч по-вредния компонент – бяла захар. Този мед се захаросва също както истинския, но при по-продължителен престой захарта се отделя от пчеланта слюнка и директно се кристализира отново. Така че ако попаднете на буркан с цели парченца захар – ето как се е получил.

2. Добавяне на захарен сироп във вече готовия мед. Тук след отделянето на пчелния продукт от питите следва процес на загряване, при който се добавя течност на глюкозена основа с цел да се увеличи количеството на продукцията. Крайният вариант е чист и бистър, в зависимост от добавките може да бъде оцветен от почти бяло до тъмно кафяво, но той не се захаросва. Консистенцията му е доста течна и именно по нея, съчетана с чистотата на продукта, можете да познаете измамата. Плюс това не разчитайте, че все пак в този сироп има полезни вещества, защото те са избити по време на нагряването за смесването на пчелния с глюкозения продукт.

3. Боров, акациев, липов  и други ароматни видове мед. Всеки пчелар ще ви каже, че онези завладяващи медени аромати, в които съвсем отчетливо можете да различите дървесната смола, силния мирис на цветните пъпки и да усетите вкуса на липата и слънчогледа, се постигат  с изкуствени ароматизатори. Най-често такъв мед ще се опитат да ви продадат баби по села и паланки, защото той не се прави от пчели и по търговските стандарти въобще не се казва мед. Това е просто захарен сироп, ароматизиран с търсения дъх и оцветен така, че да лъже окото за истинския си произход. Оцветяването обикновено се прави с клонка черница, която в случая е единствения истински природен продукт в сладкото съдържание. Всичко останало дори е вредно.

4. Етикети и наименования на пчелни продукти. Пчелен мед по стандарт се нарича онзи мед, който е направен от пчели, затова този етикет в най-лошия случай ще ви залъже да си купите продукт от 1-а точка. Четете внимателно. Ако пише просто мед, то става въпрос за познатата на вкус и визия гъста течност, но в нейното създаване не взела участие и една пчеличка. Можете да попаднете също на „пчелен деликатес“. Това не е деликатес за пчели, а начин да се вкара на пазара бог знае каква продукция, в която все пак са участвали и пчели, но нито начинът й на добиване, нито съдържанието й въобще може да претендира да бъде мед и да разполага с неговите хранителни качества.

5. Захаросването на меда като показател за неговата автентичност. Това е трик, стар като света, за оценяване на истинския мед. И днес той неминуемо е в инвентара на разбирачите, които държат да си купят 100% качествен пчелен продукт. Лошото е, че в хранителната верига почти няма как да си намерите захаросан мед, защото търговците добре знаят, че визията продава стоката. Ако обаче си взимате бурканче – две на черно, то можете да надникнете в кацата на продавача и да повярвате на думите му щом видите захаросаните стеници на съда. Ако обаче сте свидетели на произведен мед в домашни условия, който се съхранява в голямо количество в метален съд и не се е захаросал – тук определно има измама. Експерти предупреждават, че захаросания мед не е пълен гарант за автентичен продукт, но в повечето случаи е достатъчен знак, че всичко с пчелния гъст сладък сос е както трябва да бъде.

6. Тестът за проверка на мед със спирт. Това е опит, който всеки може да направи в домашни условия, но трябва да разполага с база за сравнение в лицето на един гарантирано 100% истински мед. Сипете в два съда салицилов спирт и сложете по една лъжичка от оригинала и от новото си попълнение, което искате да проверите. След това разбъркайте. Ще отчетете, че истинският мед се разтваря доста трудно в спирт. Ако и неговият побратим е това, което твърдят, че са ви продали, той също ще проявява затруднения при разтваряне. Ако обаче сместа се хомогенизира след няколко размесвания с лъжицата, то отново сте попаднали на нелоялен търговец.