Сготвената със старание вечеря и след това изхвърлена доказва, че има любов и хармония в семейството.

Млад мъж бил женен за своята възлюбена вече десетилетие, но романтиката от едно време се превръщала все повече в ежедневно разминаване в дома, липса на разговори, нежност и любов.

„ Къде отиде цялата обич и нежност“ - питал се съпругът, докато по делнично се хокали с жена му. Един ден решил да се посъветва с местния мъдрец, който се славел и със стабилно и хармонично семейство.

- Идвам при теб, дядо Петре, да ми кажеш как така с твоята Мара сте 50 години вече заедно, а аз с моята Николета само се карам. Към раздяла вървят нещата.

- Влез вкъщи и бъди наш гост за вечеря, пък сам ще разбереш.

Влязъл в дома на стареца Васил и гледа – подредено, уютно, спретнато, а по стените, все портрети на дядо Пепи и баба Мара. Все усмихнати, прегърнати, ведри през годините били.

- Маро, да направиш вкусна манджа за нас и гостенина – заръчал дядото. Ей онова, любимото ти свинско, дето пазиш за празници го запържи в хубавото масло дето имаме. Сочно да стане!

Бабата извадила мръвките, овкусила ги с подправки и ги сготвила в масълцето. Заухал домът на вкусно. Донесла месото на масата, наляла вино и седнала.

- Сол няма в това месо, казал дядо Петър и сложил сол направо с шепи.

- Солила съм го колкото трябва, отвърнала бабата, но не възроптала, когато дядото направо изсипал солницата отгоре.

- Това месо не става, много е солено - обявил след това той. Хвърли го вън, на буклука го хвърли!

А пред учудените очи на госта, тя просто станала, събрала свинското от масата и го метнала на буклука без дума да обели и без да се натъжи. После се върнала в стаята пък се прегърнали с мъжа си и продължили да се хранят с каквото друго имало на масата.

Прибрал се Васил вкъщи и рекъл на жена си:

- Да ми сготвиш свинско, пръжнато в масълце!

- Да не съм ти робиня, че ще ти готвя. Храна има, яж каквото съм направила. Друг път свинско ще готвя. Сега работа имам.

Натъжил се Васил от думите на жена си и на следващия ден се върнал при дядо Петър, па му разказал какво се е случило.

- Слушай сега, моето момче! Всичко идва от уважението. Ако жената те уважава и ти вярва, тя ще направи всичко за теб без да въроптае. Обаче, за да спечелиш нейното благоразположение, трябва и ти да я уважаваш и всеки ден да й показваш с малките неща колко я цениш.

Помислил Васил над думите на стареца, благодарил му и тръгнал към вкъщи. По път видял храст с рози и се сетил колко отдавна не е подарявал цвете на жена си. Набрал ѝ. Продължил и видял уличен продавач на боза. Купил и боза, да се сети какво са пили в деня, когато са се запознали. А щом го видяла Николета така на вратата, гаврътнала бозата, натопила цветята във вода, сложила ги на плота и се захванала пържоли в масло да прави. Целунала мъжа си и му сервирала вечерята – топла и вкусна. Пък и с обич сготвена.

Оттогава-натам в дома им глас не се повишил. Всеки показвал на другия колко го обича и цени с малки ежедневни жестове, които били удоволствие и за двамата. А когато един ден младеж минал покрай дома им и ги запитал как живеят толова години в обич и мир, двамата с усмивка му рекли:

- Влез вкъщи и бъди наш гост за вечеря, пък сам ще разбереш.