Кръстовден слага началото на студа и по-късите дни.

На 14-и септември християните по света почитат Кръстовден – денят, в който майката на император Константин – Елена открива кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. Елена посвещава голяма част от съзнателния си живот в търсене на предмети, свързани със Спасителя и неговите приближени. Сред вещите, които тя намира, е и плащеницата, в която е било увито тялото на Дева Мария. През 335-а година императрица Елена се натъква на три кръста, които се счита, че са на Исус и разпънатите с него люде на Голгота. За да разбере кой от трите е Христовия, тя ги докосва един по един до трупа на починал човек. След като той оживява, свещеното разпятие е пренесено в няколко храма. Останки от него се пазят и до днес в светилища в Европа.

Кръстовден в българските обичаи. Според народните вярвания на Кръстовден идва студът. Жените прибират саксиите с цветя и плодовете от двора. Вадят одеяла и юргани от раклите, елеци и терлици от скриновете. Мъжете спират външните чешми и вкарват сеното в плевните. Смята се, че нощите след Кръстовден ще бъдат студени и ще има слани. Започва гроздоберът – прибирането на последните есенни плодове от полята и баирите – остават само мушмулите и дюлите. Животните се връщат от летните кошари, а дървата за огрев се прикарват близо до дома и печката. За последен ден хората излизат леко облечени на слънце, събирайки с кожата си неговия благодат. От утре слънцето не топли, а хапе. Децата за последен път в годината топват крака в откритите водоеми – вярва се, че след Кръстовден в  реките и езерата се появява невидима змия, чието ухапване носи болест.

Празнична трапеза на Кръстовден. Това е един от 12-те християнски празника, посветени на кръста Христов. По традиция на всеки от тях се пости. Различното на Кръстовден е, че не се консумират никакви червени храни и алкохол. Смята се, че те символизират Божиите мъчения и пролятата кръв преди телесната му смърт и ще се проектират в дома на всеки, дръзнал да сложи в устата си червено ястие. Жените месят постни питки и оформят кръст от тесто върху тях. Изпича се или един голям обреден хляб, от който се раздава на съседи и приятели и се пали свещ на семейната вечеря или малки индивидуални питчици с кръст. Вечерята трябва да е скромна, без животински продукти и лишена от твърде много блажно и пържени храни. По традиция се готвят постен боб, варено жито или царевица, сладки баници с плодове и ядки.

На Кръстовден имен ден празнуват Кръстьо, Къци, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна, Кана и техните производни. Екипът на kulinarno.bg честити на именниците с пожелания за крепко здраве, семеен уют и разбирателство, късмет и просперитет!